Психология на успеха -Уилям Уолтър Аткинсън

Психология на успеха

Уилям Аткинсън

ПРЕДГОВОР

Тази книга е сборник от лекции на извест­ния американски психолог Уилям Аткинсън, изнесени пред различни аудитории в началото на нашия век, които за пръв път се публикуват на български език. Ценността и изключител­ната им актуалност за съвременния човек се състои в това, че в тях са посочени онези начи­ни и средства, чрез които бихме могли да раз­вием у себе си силата на личния магнетизъм и да използваме могъщото му въздействие за утвърждаване на духовното си превъзходство над заобикалящия ни свят. И което е най-съ­щественото - Аткинсън ни убеждава, че той е присъщ не само на великите исторически лич­ности, които са го използвали за утвърждава­не на личните си амбиции и власт, но и на все­ки обикновен човек.

Убедени сме, че книгата ще бъде полезна за широк кръг от читатели и особено за тези, ко­ито биха искали да преодолеят влиянието на обкръжаващите ни неблагоприятни условия. В този смисъл тя може да облекчи живота на всеки и да му покаже пътя към постигане на един по-добър начин на живот. И - както под­чертава самият Аткинсън в предговора към изданието от 1910 г. - да изкорени у нас стра­ха от промените в живота ни, като замени „Аз не мога" с „Аз мога и искам".

А не е ли това, което и днес, след повече от 80 години, се стремим да постигнем в сложни­те условия на живот в съвременното общест­во.

ЯВЛЕНИЕТО „ЛИЧЕН МАГНЕТИЗЪМ" - ОЧЕВИДНА ИСТИНА

Голяма част от теоретиците по този въпрос са посветили цялото си време и сили, за да до­кажат: първо, че личният магнетизъм наисти­на съществува, и второ, че той най-добре може да се обясни с техните теории. Някои припис­ват силата за влияние върху хората на вегета­рианския начин на хранене, като напълно пре­небрегват факта, че много от „най-магнетич­ните" личности са били известни чревоугодни­ци. Други твърдят, че тайната се заключава в безбрачието и във въздържането от полови връзки, независимо че в това отношение „маг­нетичните" личности с нищо не се различават от своите по-малко „магнетични" събратя. Трети допускат, че „магнетичната" сила из­пълва пространството около нас и че дълбоко­то дишане ни дава възможност да погълнем най-голямо количество от този жизнен ток, който ни зарежда със силата си като акумула­тори. Изобщо всеки предлага любимата си те­ория.

Нямам никакво намерение да отрека на­пълно която и да било от тези теории. Без да съм вегетарианец, аз симпатизирам на после­дователите на това учение; въпреки че не водя живот на въздържател, виждам положителни страни в теорията за въздържането; без да мо­га да приема теорията за поглъщането на „ма­гнетична сила" от атмосферата, съм решите­лен защитник и последовател на „дълбокото дишане" и считам, че много болести и душев­ни слабости биха изчезнали, ако хората се при­държаха към него. Всичко това, разбира се, е добро само по себе си, но естествено не е пър­вопричината за проява на свойствата, известни под названието „личен магнетизъм". Изследо­вателите в тази област обикновено завършват разсъжденията си, като убеждават читателите си в удивителните възможности, достъпни за всеки, който придобие такава сила и се научи да я използва. При всички случаи те почти не засягат въпроса, как може да се придобие тази сила. Този въпрос по всяка вероятност излиза извън техните теории. Те произнасят речи, но на нищо не учат. Те са по-скоро проповедници, отколкото учители.

Истинският напредък в тази област е пос­тигнат не от теоретиците, а от малкото прак­тици, които след много опити и научни търсе­ния успяха да пренесат този удивителен фено­мен от областта на отвлечените умозрения върху почвата на научните познания.

В продължение на дълги години авторът на тази книга бе както ученик, така и изследова­тел и настоящият му труд е израз на усилията му да предаде на учениците си някои от основ­ните принципи, до които е стигнал в резултат както на своите, така и на изследванията и пра­ктическите опити на други лица, работещи на това поприще. По тази причина лекциите ще се ограничат, доколкото е възможно, само с изложение на доказани факти и с някои прак­тически указания, които засягат теорията са­мо дотолкова, доколкото тя е абсолютно необ­ходима.

Смятам, че би било оскърбително както за мен, така и за вас да ви представя само извест­ния факт за съществуването на тази чудесна, скрита в човека сила, която макар и да се про­явява само у някои от нас, може да бъде придо­бита от всеки. Да се стремим да докажем ней­ното съществуване би било равносилно да се опитаме да убедим средноинтелигентен човек, че магнитът привлича иглата, че рентгеновите лъчи проникват през човешкото тяло и дори през още по-плътна среда, че съобщения се предават чрез електричество, светлинни лъчи и дори по безжичния телефон, направо по въз­духа без друг посредник. Всеки образован чо­век знае за съществуването на тези явления и не се нуждае от нови доказателства.

Същото се отнася и до читателя, проявя­ващ интерес към личния магнетизъм. Той от­давна знае, че съществува такава сила, и всеки­дневно вижда проявите й край себе си. Може би дори съзнава, че я е развил донякъде у себе си и при всички случаи желае да овладее онези средства, чрез които би могъл по-пълно и по-разумно да приложи тази скрита в него сила. Ето защо няма да се опитвам да доказвам ней­ното съществуване - то е очевидно само по се­бе си.

Ще избегна и досадното изложение на мно­гобройните теории, които досега обясняваха явлението „личен магнетизъм". Не предлагам и своя собствена „любима" теория, тъй като с такава не разполагам. Бих искал да се опитам само да ви науча как да постигнете практичес­ки резултати, след което ще можете сами да изучите явлението и дори да си създадете своя собствена теория за него. Ще ви представя на­кратко само собственото си разбиране за при­чините на явлението, без да се опитвам да ви наложа собствените си възгледи. Вие сте на­пълно в правото си да приемете или да отхвър­лите тази или онази теория, тъй като практи­ческият резултат не зависи от убежденията ви по въпроса. Много от тези, които са постигна­ли най-добри резултати, са отхвърляли една те­ория след друга и в крайна сметка са признали, че не се и опитват да разберат истинската при­чина, която води до постигнатите резултати. Те са доволни от тях и не им е нужна каквато и да било догматична теория, тъй като знаят как да ги постигнат.

След тези обяснения нека забравим теори­ята и пристъпим към практиката. Ще се опи­там да ви запозная с развитието и използване­то на тази могъща сила, за да ви дам възможност да възпроизведете резултатите, постигна­ти от други, а може би и като изследователи и пионери в тази област - да разчистите пътя в една гора от заблуждения и тайнственост, зад която е скрита тази област от човешкото поз­нание. Най-вече бих искал да ви помоля да не приемате нищо на доверие, без да сте в състоя­ние да го потвърдите със своя личен опит.

СЪЩНОСТ НА ЯВЛЕНИЕТО, ИЛИ КАК МИСЛИТЕ НИ ВЪЗДЕЙСТВАТ НА ОКОЛНИТЕ

В представите на повечето хора явлението „личен магнетизъм" се свързва с изтичането на особен род енергия от магнетичната лич­ност, чрез която тя притегля към себе си други личности, намиращи се в сферата на нейното магнетично въздействие. Тази представа, ма­кар и погрешна в същността си, съдържа изве­стна доза истина. В действителност от човека изтича притегателна, а не „магнетична" сила, тъй като терминът „магнетизъм" предполага връзка с магнит или с електричество. Въпреки наличието на известно сходство между тези две сили, магнетичният ток у човека се различава коренно по произхода и същността си от тях.

Това, което наричаме личен магнетизъм, е сложен процес на изтичане на мисловни вълни и колебания от човешкия мозък. Всяка мисъл, породена от нашия мозък, е сила с по-голямо или по-малко напрежение, чиято величина за­виси и от скоростта й в момента на нейното възникване. Когато мислим, ние изпращаме сложни токови импулси, които се движат пос­тъпателно като светлинни лъчи и оказват влияние върху умовете на другите хора, намиращи се понякога на големи разстояния от нас. Вла­стната мисъл, на която е присъща могъща си­ла, се стреми да изпълни своето поръчение и често преодолява инстинктивното противо­действие на други умове срещу външно въздей­ствие. А слабата е в състояние да завоюва дру­га духовна крепост само ако последната е ли­шена от всякаква защита. Повторните мислов­ни сигнали, изпращани един след друг в едно и също направление, често получават достъп там, където единичната мисловна вълна, ма­кар и по-силна от тях, не е успяла. Всичко това дава обяснения за прилагането на един физи­чески закон в областта на психиката и потвър­ждава пословицата „Капка камък дълбае".

Мислите на другите въздействат върху нас в много по-голяма степен, отколкото предпо­лагаме. Не става дума за мненията на другите, а за техните мисли. По този повод един мисли­тел удачно се е изразил, че „мислите са вещи^”. И наистина „мислите са вещи" и при това с много силно въздействие. Ако не прозрем този факт, ще останем под влиянието на една власт­на сила, същността на която твърде малко по­знаваме. Но ако разберем и законите, които я управляват, ще сме в състояние да я подчиним на себе си и да направим от нея наш съюзник.

Всяка възникваща у нас мисъл, независимо дали е силна или слаба, добра или лоша, здрава или болна, изпраща вълни, които се колебаят и в по-голяма или в по-малка степен влияят на всички, с които сме в съприкосновение или ко­ито се намират в кръга на въздействието ни. Мисловните вълни приличат много на кръго­вете по повърхността на водата, предизвикани от хвърления в нея камък. Кръговете се дви­жат във все по-широки и по-широки окръжно­сти, започващи от самия център. Съответно ако нашите мисли изпращат силни вълни към определен предмет, той би почувствал най-сил­но тяхното въздействие.

Същевременно нашите мисли, оказващи въздействие върху другите, влияят и върху нас самите. В присъщите за човека мисли се проя­вява неговото „Аз", Поради това следва да при­емем буквално известната библейска мъдрост: „В действителност човек е това, което мисли със сърцето си". Ние всички сме продукт на своето духовно творчество. Известно е, че е най-лесно да представим себе си в някаква све­тлина, но едва ли допускате, че целенасочена­та мисъл проличава не само в характера (кое­то естествено е неоспоримо), но и във външно­стта на човека. Това е доказан факт и следва само да се огледате около себе си, за да го кон­статирате. Навярно вече сте забелязали, че професията на човека се отразява в неговата външност и върху характера му. На какво се дължи по ваше мнение това явление? На нищо друго, освен на определен начин на мислене. Ако някога сте променяли работата си, навяр­но сте забелязали, че както характерът, така и външността ви са се променяли в съответствие с нея. Всяко ново ваше занятие означава нов начин на мислене, който се реализира в съот­ветни действия. Възможно е досега да не сте обръщали внимание на този факт, но той е бе­зусловна истина, потвърждение на която ще намерите веднага щом се огледате около себе си.

Човек, който мисли енергично, е енергичен и в действията си. Мъжествените по дух са мъ­жествени и във всекидневието си. Този, който мисли: „Аз мога и искам", ще въплъти тази ми­съл и на практика, докато този, който мисли: „Аз не мога", никога нищо няма да предприе­ме. Това, разбира се, е известно на всички. Но от какво произтича тази разлика между хора­та? Само от мислите им, от всекидневния им начин на мислене? Разбира се, след всяка ми­съл следва и действие. Защо? Защото действи­ето се явява естествен резултат на устойчивото мислене. Ако мислите за нещо постоянно, ще последва и съответно действие. Мисленето е най-великото явление в света. Ако все още не сте осъзнали това, ще го осъзнаете, преди да завършим настоящото повествование.

Или може би ще кажете, че в това няма ни­що ново за вас, че за „развитието на волята" и прочее подобни неща отдавна сте слушали и знаете. Защо тогава не сте се възползвали от тези свои знания и не сте постигнали нещо по отношение на себе си? Ще ви отговоря ведна­га. Мислили сте „Аз не мога" вместо „Аз мо­га". А сега аз ще променя вашето „аз не мога" в положителното „аз мога" и в решителното „аз искам". Това е целта ми, преди да приключа курса си от лекции с вас.

Струва ми се, вече си мислите, че ще ви предложа някакви отвлечени разсъждения за загадъчни неща, и вероятно се надявате, че ще ви разясня как да придобиете достатъчно маг­нетизъм, за да можете например с върховете на пръстите си да запалите газов фенер. Или да привличате като с магнит другите към себе си. Нима не е така? Но аз нямам предвид това, а бих искал да ви покажа как да развиете у себе си сила, пред която магнетизмът на другите няма да значи нищо; сила, която ще ви превър­не в човек; сила, която ще разкрие вашето „Аз". Тази сила, която ще ви даде възможност да се превърнете в човек с високи лични каче­ства, човек влиятелен и преуспяващ във всич­ко. Искам да ви разкрия как бихте могли да придобиете т.нар. личен магнетизъм при поло­жение, че неотклонно ще следвате моите ука­зания. За това си струва да се работи, а когато почувствате у себе си новата сила, няма да по­искате да я замените за каквито и да било сък­ровища.

Нима вече не се чувствате малко по-силни и по-уверени в себе си? Да, разбира се. Никога не ми се е случвало да говоря повече от пет минути пред аудитория за „Аз мога", „Аз ис­кам" и за самоизграждането на тяхното „Аз", без слушателите ми да изправят плещи, да при­повдигнат глави, да почнат да дишат по-дълбоко и да ме гледат в очите по начин, по който гледа всеки човек с чувство на собствено дос­тойнство. Това именно наричам „превръщане на мисълта в действие". Може би вече разби­рате какво имам предвид? Посаждам малкото зърно на самопознанието и то дава своите къл­нове.

От особено важно значение е да обърнете внимание на друго съществено свойство на ми­сълта - на нейната притегателна сила. Без да се впускам в научни обяснения и без да изпол­звам съответната терминология, съвсем нак­ратко ще се огранича със следното.

Мислите притеглят към себе си само подо­бни на тях мисли: добрите - други добри мис­ли, а лошите - други лоши мисли; ободряващи­те - подобни на тях; унилите и предизвикващи съмнение мисли следват същото правило и т.н. и т.н.

Вашата мисъл привлича към себе си съот­ветните мисли на другите и по този начин те се наслагват върху нея. Разбирате ли до какво во­ди това? Ако у вас се появи някоя боязлива ми­съл, вие привличате към себе си всички страх­ливи мисли от обкръжаващата ви среда. Кол­кото по-настойчиво мислите за това, толкова повече ще се увеличава и притокът на такива мисли към вас. Но ако мислено си кажете: „Аз не се боя", всяка смела мисъл от обкръжава­щия ви свят ще се устреми към вас и ще ви помогне. Опитайте се да го направите, отстра­нете страхливите си помисли. Нима не знаете, че страхът заедно с по-голямото си дете - тъга­та - е причинила повече бедност, нещастия и неуспехи, отколкото всичко друго на този свят. Страхът и ненавистта са родители на всички лоши мисли у хората. Впоследствие ще се спра по-подробно на този въпрос, но сега искам от вас да изкорените тези зли плевели - страха и ненавистта. Изтръгнете ги, тъй като те заду­шават градината ви заедно с други плевели: пе­чал, съмнение, плашливост, самоунижение, ре­вност, злоба, завист, клевета и прочее натрап­чиви мисли. Те в решаваща степен пречат на вашия успех и вие бихте могли да се убедите в това само ако малко поразмислите над моите думи. Повдигнете умствените си щори и пусне­те лъчезарен поток от мисли на радост и щас­тие свободно да се леят върху вас - тогава от­чаянието и неуспехът ще ви забравят завинаги. Ако бяхте мой най-близък приятел и това бяха последните ми думи на този свят, бих из­викал колкото сили имам: „Забравете завина­ги всички мисли за страх и ненавист!"

УСПЕХЪТ В ЖИВОТА ВИ ЗАВИСИ ОТ ЛИЧНОТО ВИ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ДРУГИТЕ

Предполагам, че изпитвате желание да раз­виете у себе си присъщите за всеки човек сили, за да постигнете успех в живота си. А той мно­го често зависи от способността ви да привли­чате към себе си хората и да влияете върху тях. При това е без значение дали притежавате дру­ги качества, ако не владеете онази неуловима сила, която наричаме „личен магнетизъм". Ог­ледайте се и ще видите, че всеки постигнал целта си човек обладава и способността да привлича и да убеждава хората, да им влияе и да ги ръководи. Обикновено тези хора ги нари­чат „властни". Съществуват малко изключе­ния от това общо правило, и то само за да го потвърдят. Тези изключения се срещат преди всичко сред хора, които са постигнали успех в областта на изкуството, научните изследвания и изобретения, литературата и други подобни области. И това е напълно разбираемо, тъй ка­то техният успех зависи повече от самовглъбеното, съсредоточено и упорито отношение към труда, отколкото от порива, енергията, силата или от умението им да ръководят другите. Наистина тези хора преуспяват в постигането на стремежите си, но резултатите от упорития им труд стават плячка на други, по-ловки житейски умове. Ако тези „среднощни факлоносци" постигат понякога и материален успех, той се дължи единствено на това, че някоя по-поло­жителна личност поема деловата страна на тя­хната дейност и ги движи напред, като същев­ременно получава и по-голямата част от дохо­дите - това е т.нар. практичен човек.

Поради това считам, че имам всички осно­вания да разглеждам материалното благополу­чие като доказателство за успеха, а последни­ят зависи изцяло от „личния магнетизъм" на търсача на щастие. Изобретателят, ученият, пи­сателят и човекът на науката биха могли да бъ­дат твърде облагодетелствани от разумното прилагане на силата си за духовно превъзходс­тво над хората, но преимущества и най-добри резултати от прилагането на тази удивителна сила може да получи преди всичко „практич­ният" човек, тъй като то му носи не само ус­пех, но и неговото реално изражение - парите.

Естествено парите сами по себе си не са ви­сок идеал, но като средство за постигане на по­добри условия на живот те едва ли са недос­тойна цел за човешките стремежи. И постига­нето на такъв успех в живота зависи преди вси­чко от способността ви да привличате, да заинтересовате хората, да влияете върху тях и да ги ръководите. И едва ли бихте поискали от мен да докажа това свое твърдение, ако поне малко познавате хората и света.

Ето защо непосредствена ваша задача е да се научите как да придобиете тази чудна, цен­на сила.Отговорът е следният - като приложи­те закона за духовното превъзходство. В това се състои тайната не само на личния магнети­зъм, но и тайната на успеха и на щастието въо­бще. За мъжа или жената, познаващи този за­кон, светът се превръща в нещо като вкусна стрида, към която трябва само да посегнат, за да я вкусят. А тези, на които не достига прилежание и настойчивост, за да развият скритите в себе си сили, ще станат много по-енергични и по-положителни като личности само след ка­то се запознаят по-отблизо с възгледите ми по въпроса.

„Всичко това е чудесно - ще кажете вие, -но обяснете ни как да развием в себе си тази сила." Именно с това и смятам да се заема, ка­то ви помогна да усвоите стъпка по стъпка не­обходимите умения, без умствена преумора и затормозяване.

А сега ще ви представя тази теория в най-общи черти. Мисълта ви може да ви помогне да постигнете успех чрез засилване на влияни­ето си върху другите по следните начини:

1. Чрез пряко лично въздействие на силата на вашата мисъл върху хората, като използва­те закона за внушението. Вие сте способни да заинтересовате другите с вашите замисли и на­мерения, да получите тяхната подкрепа и покровителство и въобще да влияете върху тях. Тази способност, присъща по природа на някои хо­ра, може да бъде придобита от всеки, който проя­ви необходимата сила на волята и настойчивост, за да я развие у себе си. Поради това че голяма част от хората желаят да се запознаят преди вси­чко с този вид духовно превъзходство, следваща­та глава ще посветя на него.

2. Чрез силата на непосредствените мисло­вни вълни и колебания на вашия мозък, които оказват мощно въздействие върху умовете на другите, дори ако те знаят как да се предпазят и да окажат съпротива срещу такова влияние. Но при всички случаи познаването на този за­кон би ви помогнало да оказвате решителна ду­ховна съпротива на мисловните вълни, идващи от умовете на другите.

3. Чрез притегателните свойства на ми­сълта, въздействащи в съответствие с теория­та „сходните мисли се привличат". Ако вашият ум е зает постоянно с определени мисли, те привличат подобни мисли и убеждения от обк­ръжаващата ви среда. Това свойство е едно от най-великите в природата, което приложено по определен начин, може да привлече съдейс­твие и помощ от съвършено неочаквани източ­ници. Мислите са веществени реалности, кои­то обладават свойството да привличат други мисловни вълни със същите колебания и каче­ства.

4. Чрез силата на мисълта, предназначена да промени характера и темперамента ви с цел

да се самоусъвършенствате и постигнете онези лични качества, които ви липсват за постигане на успеха. Вие може би осъзнавате това, но не можете да се преборите с предубеждението си, че тези недостатъци са ви присъщи и не може­те да ги промените, както „леопардът не може да промени петната по кожата си". Познаване­то на закона за духовното превъзходство ще се превърне във ваш реален съюзник, тъй като вашето „мога" ще преодолее тези недостатъци и вие ще придобиете нови качества и черти на характера. Със съветите си аз ще ви покажа верния път, но вие сами ще трябва да го извър­вите. Както в тази, така и във всяка друга об­ласт на човешките стремежи всеки е длъжен да се труди сам за собственото си благо.

ПРЯКОТО ПСИХИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Ще се опитам да ви науча как можете да влияете на други лица при лични срещи и да ги накарате да проявят интерес към вашите зами­сли и намерения, да ви окажат помощ и покро­вителство, с една дума - как да въздействате върху тях. Макар и да познаваме хора, прите­жаващи такива умения, ние най-често се удивяваме от техните странни способности, без да се опитаме да ги придобием сами.

Влиянието ни върху хората, с които се сре­щаме лице в лице, се проявява по най-различ­ни начини. Те биха могли да се сведат до след­ните три въздействия:

1.  Непосредствено внушение, като използ­ваме гласа, поведението, външността и очите си. Този начин на въздействие включва в себе си не само волните, но и неволните внушения, излъчвани от всеки сериозен човек.

2. Мисловни вълни, преднамерено насочени от вашия ум към друго лице.

3.  Притегателните свойства на мисълта като следствие от процеса на целенасочено ми­слене. Веднъж придобита, тази сила действа независимо и нейна висша' проява е личният магнетизъм.

В тази глава ще се огранича само с първия от посочените начини на лично въздействие, а останалите ще разгледам в следващите.

Много е трудно да се обясни същността на внушението в тесните рамки, с които разпола­гаме. Ако читателят е запознат до известна степен с принципите на хипнозата и на хипно­тичното внушение, той ще разбере веднага смисъла, който влагам в думата „внушение". За онези, които нямат тази представа, ще кажа следното: „Внушението е впечатление, възпри­ето от нас съзнателно или несъзнателно чрез едно от нашите външни усещания." Ние посто­янно възприемаме или отхвърляме внушения, което зависи от степента на нашата възприемчивост към тях.

За да обясня използването на внушението като средство за лично въздействие, ще упот­ребя характерната за други мои съчинения тер­минология и разбиране за съществуването на две основни функции на разума - активна и па­сивна. Активната функция се изразява в съзна­телното и волево мислене и се проявява в това, което наричаме „сила на волята". Именно тази функция се прилага най-често от дейните, енергичните и бдителните хора в тяхната дело­ва дейност. Пасивната функция е инстинктив­но, автоматично мислене, без каквато и да би­ло проява на волята - тя е пълна противополо­жност на активната функция. Но тя е най-ценният слуга на човека, който извършва по-голя­мата част от умствената дейност и цялата свързана с нея черна работа, без да получава за това никаква похвала. Тя работи безропотно, без усилия и, изглежда, никога не се изтощава. Обратно на нея, активната функция действа са­мо по принуждение на волята и употребява много повече нервна енергия, отколкото паси­вната. Тя осъществява творческата работа на мозъка и след положените от нея усилия се из­тощава и се нуждае от отдих. Използвайки ак­тивната функция, вие в по-малка или в по-го­ляма степен осъзнавате направеното от вас усилие, докато това усещане отсъства напълно при действието на послушната, вярна и спо­койна пасивна функция. Считам, че дадените обяснения достатъчно добре разкриват отли­чителните черти на тези две функции.

У някои личности мисловната дейност по­чти изцяло протича пасивно. За тях задачата да мислят самостоятелно е трудна и те предпо­читат „готовите" мисли на своите събеседни­ци. На практика те са като стадо овце: крайно доверчиви, те приемат почти всяко твърдение за истина, стига то да е изразено в настойчива, убедителна форма. Тези хора са много възпри­емчиви към внушение и на практика винаги се намират във властта на други, по-положител­ни умове. На тях им е трудно да кажат: „Не!" и са склонни да отговорят: „Да!", ако това изис­ква по-малко умствени усилия и е по-удобно за тях. Други са по-малко възприемчиви към внушения, а някои са съвсем невъзприемчиви, ос­вен в определени случаи. Това са случаите, ко­гато активната функция е уморена и те са й да­ли отдих - именно тогава те са възприемчиви повече от всякога към внушения.

За да добиете по-ясна представа за тези две функции, ще ви помоля да си представите два­ма братя - съдружници в частния бизнес. На външен вид те поразително си приличат, но притежават различни качества и всеки от тях е пригоден да изпълнява само задълженията, ко­ито е поел. Двамата делят наполовина печал­бите и загубите на фирмата. Пасивният брат се занимавах приемането на стоката, с изпълне­нието на поръчките, с тяхната опаковка, със счетоводството и др. Активният брат се зани­мава с продажбите, с цялостната дейност, с фи­нансовите операции - накратко, е душата на фирмата и я ръководи. И двамата участват в някои дейности, които изискват общи усилия, като например купуване на стоката и др.

Пасивният брат е добродушен, сговорчив и отстъпчив човек, който работи автоматично, като машина. Има нещо „застинало" в негови­те представи и макар да е суеверен и сляпо пре­дан на брат си, той е много доверчив и склонен да повярва на всичко, което му кажат, стига то да не противоречи напълно на неговото мне­ние. За да възприеме нова идея, е необходимо тя постоянно и дълго да му се втълпява. В при­съствието на брат си той е свикнал да се осла­ня на неговото мнение, а когато го няма – на мнението на други. Готов е да окаже всякаква услуга на всеки и да му даде почти всичко, ко­ето поиска, стига искането да е отправено в твърда и уверена форма. Бои се да не ви нас­кърби и ще ви обещае всичко само за да се ос­вободи от вас и да не се наложи да ви откаже направо. Бихте могли да му продадете всичко, ако брат му го изпусне от погледа си и вие се възползвате от това. Въобще бихте могли да постигнете това, което сте си поставили за цел, ако го поискате уверено, като че ли съгласие за това вече има. Разбира се, този тип хора ви е добре познат.

Активният брат е съвсем друг човек. Той е подозрителен, предпазлив, винаги нащрек и „твърд като камък". За него няма дреболии. Счита за нужно тайно, но зорко да следи дейс­твията на пасивния си брат, за да не допусне да пострадат интересите на фирмата. Пасивният брат може да се хване на „въдицата" на всеки, дори сам да я „клъвне", поради което наистина се нуждае от „бавачка". Ако активният брат случайно се залиса или изцяло се отдаде на ра­ботата си и престане да следи неговите дейст­вия, много е вероятно да се случи нещо непре­двидено. Ето защо активният съдружник не е склонен да приеме познанството ви с пасив­ния, освен ако не ви познава добре и счита, че нямате лоши намерения към него. Той ви сле­ди зорко, осведомен е за деловите ви интереси и се стреми да предугади намеренията ви, пре­ди да позволи да се срещнете със съдружникa му. Ако предположи, че искате да се възполз­вате от слабостите му, той ще ви отпрати под предлог, че съдружникът му не си е вкъщи и т.н. Дори да ви позволи да се срещнете с брат му, той ще следи всяка ваша стъпка и дума и ако забележи, че му устройвате „капан", ведна­га ще се намеси, за да попречи на замислите ви. Склонен е да приеме само онези ваши пре­дложения, които счита за благоразумни, а вси­чки останали отхвърля. Подозренията му към вас ще намалеят щом, свикне с присъствието ви, и дори може да изпита доверие, тъй като и той иска да се отпусне, да се поразвлече и по този начин отслабва и подозрителността му. Ако в резултат на това ви даде възможност да се срещнете с брат му, считайте, че сте постиг­нали голям успех, тъй като сговорчивият брат сам ще улесни втората ви среща. Той се чувст­ва самотен и е възмутен от насилствената опе­ка на брат си, поради което ще поиска да про­дължи познанството си с вас. Трудна е само първата крачка.

Имайте предвид, че умът на всеки човек представлява своеобразен съюз на тези две функции, съответстващи на описаните по-горе два характера. Разбира се, не всички умове, или както образно ги нарекохме „фирми", са еднакви. Пасивният участник почти във всич­ки случаи притежава едни и същи черти, макар в някои „фирми" да е по-самостоятелен, откол­кото в други, което изцяло зависи от положи­телните качества на активния участник. Съществени различия се срещат сред активните уча­стници. Едни от тях са образци на предпазли­вост, бдителност и разсъдливост, докато други владеят тези качества в по-малка степен и по­някога са толкова„слаби", колкото и пасивни­те им компаньони. Някои могат да бъдат изне­надани, други - уговорени, трети - изкушени с ласкателства, както и да се поддадат на чуждо въздействие поради умора и следователно притъпена бдителност. Понякога могат така да се заинтересоват от нещо, че да оставят посети­телят незабелязано да установи контакт с тех­ния пасивен другар и да му позволят да предп­риеме самостоятелни действия. Всеки има свои особености и слабости. И тъй като никой не е по-силен от слабостите си, то винаги мо­же да се намери слабата му точка и да се про­веде атака срещу нея.

И тогава веднага ще забележите, че всичко зависи от умението ви да приспите бдително­стта на активния партньор. Това може да се постигне по много начини, важното е да наме­рите най-добрия. Ако някой от тях се окаже не­пригоден, опитайте друг. При такъв подход ви­наги ще постигнете целта си. „Страхливото сърце никога не покорява красавици." Но това може и да се случи, ако се заемете с тази рабо­та както следва. А то става всеки ден. С едни по-леко, с други - по-трудно, но съпротивата на всички бдителни партньори може да бъде преодоляна - стига твърдо да се придържате към набелязаната цел.

Никога не приемайте „не" за отговор. Спа­звайте неотклонно това правило, все едно че ухажвате любимото си момиче. Тогава нито един, нито два, нито дори дузина отрицателни отговора не влизат в сметката. При такава так­тика успехът ви е сигурен. Сполуката, както знаете, е жена и следователно притежава всич­ки особености на нейния пол.

Силата на внушението се увеличава чрез неговото повторение. Човек може да отхвърли дадено предложение, което му е направено ве­днъж, но ако го чуе няколко пъти, започва да вярва в него. И в това няма нищо чудно - след като и вие сте повярвали на нещо, повтаряно ви много пъти, защо в него да не повярва и друг? При това внушението може да не предиз­вика реакция веднага, но като посятото в пло­дородна почва семе ще изкласи след време. Ако заинтересовате с предложението си актив­ния брат, вие подготвяте за него и пасивния, който ще прояви интерес към вашия разговор. След като си тръгнете, той дълго ще обмисля предложението ви и когато отново ви види, въ­преки забраната на брат си, сам ще поведе раз­говор за него. „Любовта се надсмива над прег­радите", както понякога и пасивният участник - на забраните на брат си. Образната предста­ва за тези две функции на мозъка като двама братя съдружници ще ви помогне както по-ус­пешно да насочите вашето внимание, така и да се предпазите от внушенията на другите.

Желанието ви да повлияете върху някого при непосредствен контакт с него зависи изк­лючително от силата на внушението, т.е. от способността ви да притъпите бдителността на активния участник. Ще ви съдействат и два други могъщи съюзника: непосредствените мисловни вълни, съзнателно излъчвани от ва­шия ум, и несъзнателните притегателни свойс­тва на мисълта. Тези сили могат да бъдат раз­вити до голяма степен с упражненията, които ще ви предложа в другите глави. Ще се научите как да придобиете нужните качества, които би­ха ви помогнали да направите добро впечатле­ние на активния брат, който може да попадне под външно въздействие.

Има и едно друго основно качество на ха­рактера, което трябва да развиете -увереност в самия себе си и вяра в собствените ви способ­ности да постигате целите си. Спомнете си за момчето, което се учи да плува. Умението да плува е вродено у всеки човек, а момчето не е уверено в това. Но щом се убеди в него, то се научава да плува. Естествено то впоследствие усвоява и изкуството да плува добре, но така или иначе самото умение да плува е било зало­жено у него от самото начало, обаче не му е достигала увереност да го постигне. Вие може­те да влияете върху другите, но не вярвате в това и не чувствате увереност в себе си, поради което то ви се струва трудно и недостижимо. Но вие можете да го постигнете, стига само да опитате. Започнете с леки упражнения, но поддържайте увереност в себе си от самото нача­ло. Някои хора случайно са открили заложени­те в себе си сили и дори не подозират коя е причината за успеха им. Вие вече знаете при­чината и можете да действате по-добре от оне­зи, които случайно са открили истината.

НЯКОЛКО ЖИТЕЙСКИ МЪДРОСТИ

И в тази глава ще се придържам към срав­нението на двете функции на човешкия разум с двамата братя съдружници, тъй като то в най-голяма степен съответства на целите на изло­жението.

Активният участник е доста „своеобразен" възрастен господин, изискващ съответното уважение и внимание. В известен смисъл върху него може да се влияе чрез начина на водене на разговор, с външността, с личното отношение, с тоналността на гласа, със силата на погледа и т.н. Всеки активен участник има свои вкусо­ве и особености, макар и всички те да имат и някои общи черти на характера.

Що се отнася до начина на водене на разго­вор, то първо следва да установим какво имен­но интересува почтения господин. Ако му угодите в това отношение, твърде е възможно той да забрави опекунските си задължения към по-слабия си брат. Би следвало да говорите с него за неща, които го интересуват, без да се прос­тирате върху съответната тема твърде дълго -дайте възможност и на почтения господин да се изкаже. Говорете дотогава, докато засегне­те любимата му тема, и тогава замълчете. Би следвало да култивирате у себе си и изкуството да слушате - то се явява един от най-ценните таланти на този свят. Много мъже и жени са постигнали високо положение в обществото само благодарение на умението си да слушат. Може би си спомняте стария разказ за Томас Карлейл. Веднъж при него дошъл един посети­тел, който умеел да слуша и като добър позна­вач на човешката душа незабелязано докоснал любимата тема на стопанина. После замълчал, а Карлейл продължил да говори сам три часа, без дори да даде на посетителя си възможност да вмъкне и една дума в разговора. Когато гос­тът си тръгнал, Карлейл го изпратил до врата­та и прощавайки се, му казал: „Отбийте се от­ново, когато сте свободен. Изпитах удоволст­вие от нашата беседа." Разбирате какво искам да ви кажа, нали? Слушайте внимателно поч­тения господин и се отнасяйте към думите му, все едно че са златни монети, току-що излезли от монетния двор - но не му давайте възмож­ност да ви подведе. Слушайте почтително то­ва, което ще ви каже, но не давайте възмож­ност на мислите му да ви впечатлят, тъй като тогава той ще атакува вашия пасивен компаньон. Бъдете нащрек, тъй като ви предстои да поговорите с по-малкия брат, когато опиянен от собственото си красноречие, почтеният гос­подин замълчи и отслаби своята бдителност.

Това изисква с всички сили да развивате у себе си изкуството да слушате.

По отношение на външността бих ви посъ­ветвал да избягвате двете крайности - излиш­ното лустро и немарливостта. Придържайте се към златната среда. Би следвало да избягвате дрехи, които привличат вниманието на окол­ните с крещящата си модност или пък със ста­ромодния си вид. Роклята следва да е проста и изящна. Не бива да носите износени шапки и обувки - те първи привличат вниманието. Чо­век с хубава шапка и добре почистени обувки може да предизвика добро впечатление дори ако дрехите му са малко износени, но чисти. Докато износената шапка и неизчистените, из­кривени обувки развалят целия ефект от иначе изящния ви тоалет. Избягвайте силните пар­фюми, които за мъжете са съвсем непригодни. Едва ли е нужно да добавям, че приличната външност е най-добрата гаранция да получите одобрителен отзив от болшинството активни компаньони, дори ако те самите не я притежа­ват.

Вашите маниери трябва да са изискани и приятни, но в никакъв случай - лекомислени. Сдържаността, както и умението да сте госпо­дар на настроенията си, е особено важна. Разд­разнителността винаги е признак на слабост, а не на сила на характера, поради което раздраз­нителният човек винаги губи. Трябва и да сте смели както физически, така и морално, въп­реки че последното е рядко качество. Ако бързо се дразните и изпадате често в състояние на печал или пък се чувствате нещастни, то обър­нете особено внимание на лекцията за изграж­дане на характера, която ще ви помогне да от­страните тези недостатъци.

Маниерите ви трябва винаги да отразяват чувството ви за собствено достойнство, но в съ­щото време - и вниманието ви към чувствата и вкусовете на другите. Ако това качество ви ли­псва, би следвало с всички възможни средства да го развиете у себе си. То е изключително важно, за да можете да се сприятелите с хора­та, на които държите, и да получите благоск­лонността на активния участник, въпреки не­говата привидна суровост. Ако никога не заб­равите мисълта „Постъпвам в отношенията си с вас тъй, както бих искал вие да постъпите с мен" и я превърнете в действие, много скоро ще придобиете това ценно качество. Възпитай­те у себе си свободни, открити маниери на по­ведение - те се харесват на болшинството хора. И бъдете сериозни, когато говорите. Това не само привлича вниманието на събеседниците ви, но е и незаменимо средство, за да бъдат възприети внушенията ви, както и за да се при­даде необходимата сила на мисловните ви въл­ни. Предложете благородно, мъжествено ръ­костискане. На никого не се харесва да се здра­виса с някого, който му предлага отпусната вя­ла ръка, както естествено и на самите вас. Не забравяйте това и ако нямате такова ръкостис­кане, то по-скоро го придобийте. Стиснете ръката на партньора си, все едно че е милионер или баща на прелестна девойка, за която иска­те да се ожените. И гледайте всички право в очите. Тепърва ще поговорим за силата на по­гледа, тук само го споменавам във връзка със силата на ръкостискането, тъй като те се до­пълват взаимно.

Култивирайте приятен тембър на гласа си, избягвайте както непонятното бърборене, та­ка и рязкото повишаване на гласа. Най-добро­то правило е да съизмерите гласа си с този на вашия събеседник, без да се опитвате да го надвиквате. Ако събеседникът ви говори твърде високо, понижете гласа си и той скоро ще заго­вори толкова спокойно, колкото и вие. Междупрочем това е отличен прийом да разговаряте с особи с „остър език" или с бързо възбудими личности. В такива случаи винаги запазвайте спокойствие, като се стараете да говорите сдържа­но, но уверено, и ще видите, че гласът на парт­ньора ви постепенно ще се принизи до вашия. С понижаването на гласа му ще отпадне и не­говата възбуденост, той ще се почувства малко засрамен, а от това само ще спечелите. И ще разберете колко много зависи от гласа ви. Гъ­вкавият, изкусно променящ тембъра си глас се нрави на всички и носи безброй победи на не­говия щастлив притежател. Нека вашият глас изразява всички нюанси на чувствата, които бихте искали да му придадете. Той е една от най-силните форми на внушение. Изразителният глас е едно от най-важните средства за успех на този, който владее внушението.

Но читателят не следва да се отчайва, ако не притежава някои от гореизложените средс­тва за постигане на тъй желания от него успех. Той трябва да знае, че всеки от тези таланти е в негова власт и че той само .трябва да се потру­ди, за да го открие у себе си. По-подробни обя­снения как да се постигне това, ще научите в главата за изграждане на характера.

Важен фактор за влияние върху другите, в т.ч. и върху нашия уважаван активен участник, е погледът. Погледът на човека! Кой не знае неговата сила и колко малко са хората, умее­щи да се възползват от изкуството да я прила­гат! Могат да се напишат цели томове за него­вото могъщество като средство за нападение и защита, както и за влиянието му не само върху хората, но и върху животните. И въпреки това тази тема няма да бъде изчерпана.

СИЛАТА НА ПОГЛЕДА

Погледът е едно от най-мощните средства за въздействие. Той не само привлича внима­нието на другите към вас и облекчава проник­ването на вашето внушение, но и сам по себе си е сила, която при правилно използване дава възможност да наложите волята си на другите. Той привлича, очарова и ослепява активния участник, като същевременно ви дава възмож­ност да поговорите с послушния му брат.

Погледът на човека, който е усвоил закона на духовното превъзходство, е едно от най-сил­ните му оръжия. Той предава силни мисловни колебания върху мозъка на другите по най-кра­ткия път. Вероятно сте чували за въздействие­то на човешкия поглед върху хората и дивите животни и сте срещали личности, които нап­раво ви пронизват с поглед. Ако го задържат по-дълго време, той става непоносим. В след­ващата глава ще ви предложа няколко упраж­нения, които ще ви помогнат да усвоите т.нар. магнетичен поглед - много важен за всеки, който изучава изкуството на личното въздейс­твие. А в тази ще се ръководя от предположе­нието, че вече го притежавате.

Използването на силата на погледа в разго­вори с други хора ще ви помогне да направите впечатление, близко до очароването или хип­нотичното внушение. То е следствие на силни мисловни колебания, действащи на разстояние чрез магнетичния поглед.

Ефектът зависи, разбира се, от обстоятелс­твата при всеки конкретен случай, поради кое­то е трудно да се дадат общи указания. Общите препоръки следва да прилагате, като отчитате конкретните обстоятелства.

Едно от най-важните изисквания в начало­то на всяка беседа е да гледате събеседника си право в очите с непреклонен магнетичен пог­лед. Не трябва да го фиксирате с поглед, а само да го насочите към него, като изразите силна во­ля и съсредоточеност. В хода на разговора мо­же, разбира се, да променяте посоката му, но в случаите, когато правите предложения или от­правяте искания и се стремите по някакъв на­чин да му повлияете, изпълненият с решител­ност магнетичен поглед не следва да се откъс­ва от очите му. Това изискване е много важно и в никакъв случай не бива да се пренебрегва. Когато говорите за бизнес, изражението на ли­цето ви и маниерите ви следва да са сериозни, като се стремите да предизвикате внимание у събеседника си. Когато поставяте някакво ис­кане, направете го ясно и определено, без да снемате поглед от него, внушаващ му да постъ­пи така, както вие бихте желали. По всякакъв начин му попречете да отклони погледа си от вас в този момент. Ако привлечете изцяло вни­манието на „активния брат", той няма да може да контролира „пасивния" и ще му даде възмо­жност да се приближи и чуе разговора. Ако пък събеседникът ви се стреми да избегне пог­леда ви, то вие също отклонете поглед от него. Щом почувства това, той ще ви погледне. Вие просто издебнете момента, в който той обръ­ща поглед към вас, за да насочите бързия си, остър, решителен поглед към него, като отра­зите силата на неговия с волята си. Тогава именно бихте могли да нанесете най-добрия си удар, използвайки най-удобния психологичес­ки момент за внушение.

Ако въпреки всичко не можете да го заста­вите да погледне към вас, използвайте няка­къв предмет, за да го привлечете - някаква мо­стра, рисунка или каквото и да било, което има отношение към разговора. Ще видите, че като погледне към него, той ще погледне и към вас. И тогава трябва да сте напълно готови да насо­чите магнетичния си поглед със силно внуше­ние към него. Привлечете вниманието му, не откъсвайте поглед от очите му и при всички случаи ще окажете по-голямо или по-малко влияние върху него, особено ако не е запознат с нашата тайна. В противен случай ще е по-трудно да повлияете върху него, но не бива да забравяте, че са много малко хората, които са посветени в нея. Може би вашият събеседник ще почувства, че му оказвате влияние, и ще по­иска да приключи разговора, но вие не бива да му позволявате това, тъй като вече имате влияние върху него и следва да го доведете док­рай. Не го оставяйте, докато не постигнете целта си.

Трябва да имате предвид, че за всеки човек е много трудно да разсъждава и трезво да об­мисля каквото и да било под въздействието на магнетичния поглед. Ето защо трябва да се па­зите от влиянието на други лица, които знаят тайната. Необходимо е да запазите устойчиво душевното си състояние, ако забележите, че някой се опитва да ви въздейства, и да не отс­тъпвате от мисълта, че сте непреклонни и из­вън такова въздействие. Това душевно състоя­ние ще ви предпази от външно въздействие, ка­то в същото време ще ви даде възможност да продължите да влияете върху другите. Ако ня­кой се опитва да ви заинтересува с някакво предложение, не му позволявайте да привлича погледа ви постоянно по време на целия разго­вор. Бихте могли да избегнете това, като гле­дате встрани непринудено, макар и да е пред­намерено. Това ще ви помогне да запазите ду­шевното си равновесие и да обмислите спокой­но казаното от него. А когато направи предло­жението си, погледнете встрани, като че ли внимателно обмисляте всяка една негова дума. И ако все пак му се удаде да ви окаже внезапно внушение, след като улови погледа ви, не му отговаряйте, докато не отклоните поглед поне за минута встрани и не възстановите душевно­то си равновесие. Решите ли да отговорите „не", погледнете го решително в очите и каже­те своето „не" твърдо и определено, но, разбиpa се, вежливо. При най-малки съмнения вина­ги отговаряйте с „не". Предпазвайте се преди всичко от коварни внушения, които ви отпра­вят в труден психологически момент, защото те са най-опасни. Нека вашият „активен участ­ник" бъде винаги нащрек и не позволява на съ­беседника ви да размени и една дума с неговия „пасивен брат". Те винаги ще се стремят да го­ворят един с друг, но вие не бива да им позво­лявате да направят това.

Всеки, който владее тайната и сам води разговора, винаги е положителен фактор, а то­зи, който слуша - повече или по-малко - паси­вният. И колкото по-внимателно и по-сериоз­но слуша, толкова по-пасивен става. Положи­телното е по-силно от отрицателното и затова би трябвало винаги да се стремите да избягва­те положителните внушения, когато самите вие се намирате в пасивно положение.

Трябва да се научите да правите внушения в настойчива, непреклонна и положителна фор­ма - гласът ви трябва да показва, че вече очак­вате тяхното изпълнение, а умът ви да запази увереността си, че волята ви непременно ще бъде изпълнена. Ако създадете мислено обра­за на това, което с две думи се нарича уверена устойчивост, ще сте в състояние да осъзнаете възможностите си да оказвате въздействие. Една от следващите лекции ще ви помогне да постигнете това.

А сега се съсредоточете изцяло върху маг­нетичния поглед в следващата глава.

МАГНЕТИЧНИЯТ ПОГЛЕД

Понятието „магнетичен поглед" е израз на силно мисловно искане, отправено чрез очите. Техните мускули и нерви са приспособени да излъчват непреклонен, положителен поглед. Как да постигнем такова мисловно напреже­ние, ще разберете по-късно, а сега ще насоча вниманието ви само върху погледа. Следващи­те упражнения са много важни и се надявам, че ще ги изпълните. Чрез тях ще накарате други­те да почувстват погледа ви, а ако продължите да ги изпълнявате, ще развиете силата му до степен, при която малко хора ще могат да му устоят. Интересът към упражненията ще се увеличи особено след като почувствате растя­щото си влияние върху хората, с които влизате в контакт. Дори ще забележите, че те стават неспокойни и губят присъствие на духа под въздействието на погледа ви, а някои дори про­явяват признаци на страх, в случай че само за няколко минути го съсредоточите върху тях. А когато постигнете това съвършенство и усвои­те неотразимия магнетичен поглед, вие няма да го замените за никакви богатства. Но не се задоволявайте само с изпълнението на упраж­ненията, а изпробвайте силата си непосредствено върху тези, с които се срещате, и се убеде­те сами в ефекта от тях. Знанията си за силата на погледа бихте могли да усъвършенствате напълно само чрез опити с близките си.

УПРАЖНЕНИЯ

1. Вземете лист бяла хартия. Нарисувайте на него кръг, голям колкото 50 стотинки, и го туширайте с мастило така, че рязко да се отк­рои на белия фон. Закрепете го на стената на височината на очите си при седнало положе­ние и седнете срещу него в средата на стаята.

Насочете поглед към черното петно и без да мигате, гледайте в него една минута. След това дайте на очите си да починат и повторете упражнението пет пъти.

Оставете стола си в същото положение, но преместете листа три фута надясно от първо­началното му положение. Седнете и устремете погледа си към стената пред вас и без да извръщате глава, насочете погледа си надясно и гледайте настойчиво в петното една минута. Повторете го пет пъти.

После преместете листа три фута вляво от първоначалното положение и гледайте съсре­доточено в петното една минута. Повторете упражнението пет пъти. След това го изпълня­вайте три дни, като след третия увеличите вре­мето на две минути. След още три дни увеличе­те времето до три минути и продължете, като увеличавате времето с една минута след всеки три дни. Някои придобиват навика да гледат в петното в продължение на двадесет и пет или тридесет минути, без да мигнат и без да им се насълзят очите, но аз не ви съветвам да про­дължите упражненията повече от петнадесет минути. Погледът, който може да удържи пет­надесет минути, се равнява по сила на погледа, който се задържа по-дълго.

Това упражнение е много важно и ако го изпълнявате точно, ще сте в състояние реши­телно и настойчиво да погледнете в очите все­ки, с когото се срещате. То превръща очите в източник на силно, убедително въздействие и ви дава възможност да отправяте втренчен и съсредоточен поглед, който малко хора могат да издържат. А кучетата и другите животни ще се свиват и ще настръхват от него. Признавам - упражненията са скучни, но положените уси­лия и загубеното на пръв поглед време ще бъ­дат стократно възнаградени. Ако се занимава­те с хипноза, те ще ви окажат голяма помощ. Дори очите ви ще изглеждат по-големи и по-красиви, тъй като разстоянието между клепа­чите се увеличава.

2. Бихте могли да внесете някои изменения в упражненията, за да избегнете еднообразие­то им и да се научите да гледате другите в очи­те без смущение.

Застанете пред огледалото и внимателно се вгледайте в отражението на очите си, като се придържате към същата процедура както при първото упражнение с петното на стената. Вре­мето, както и преди, увеличавайте постепенно. Така ще се научите да издържате чуждите пог­леди, както и да придавате по-привлекателно изражение на очите си. Ще сте в състояние да наблюдавате и промяната в тях, когато те при­добиват магнетичен поглед. Упражнението следва да правите системно. Някои авторитети предпочитат това упражнение пред предишно­то, но считам, че най-добър резултат ще полу­чите от тяхното съвместно изпълнение.

3. Застанете на разстояние три фута от сте­ната. Закрепете на нея лист бяла хартия на ра­внището на очите си. Без да откъсвате поглед от него, започнете да въртите главата си в кръг. Това упражнение съдейства значително за развитието на очните мускули и нерви, тъй като очите се въртят, докато погледът ви е на­сочен в една точка. Главата следва да се върти в различни посоки, като отначало времетрае­нето е малко, за да се избегне умората на очи­те.

4. Застанете с гръб към едната, погледнете към отсрещната стена и започнете бързо да прехвърляте погледа си от една точка към дру­га - наляво, надясно, нагоре, надолу, в зигзаг, кръгообразно и пр.

Прекратете упражнението веднага щом по­чувствате, че очите ви се уморяват. Преди това насочете погледа си в една точка, за да успоко­ите очите си. Това упражнение съдейства за ук­репване на очните мускули и нерви.

5. След като усвоите упражненията за маг­нетичния поглед, следва да се уверите в него­вото непосредствено въздействие. Уговорете някои от приятелите си да ви позволи да из­пробвате погледа си върху него. Седнете един срещу друг, накарайте го да ви погледне в очи­те и насочете към тях спокоен, втренчен и не­проницаем поглед. Ще забележите, че той бър­зо ще се умори и когато каже „стига", ще се намира в почти хипнотично състояние. Ако той се поддава на хипноза, това ще облекчи за­дачата ви. Използвайте силата на погледа си върху куче, котка или друго животно, ако ви се удаде да ги заставите да стоят или лежат спо­койно. Ще се убедите, че повечето ще избягат от вас или ще отклонят погледа си встрани, да за избегнат вашия.

Разбира се, трябва да различавате спокой­ния, настойчив от безсрамно-наглия поглед. Първият е присъщ на човек с голяма психиче­ска сила, докато вторият е присъщ на негодяя.

Отначало вашият упорит и непреклонен поглед ще предизвиква смущение и ще притес­нява другите, те ще са неспокойни и ще се чув­стват неловко във ваше присъствие. Но ви уве­рявам, че бързо ще привикнете към новата си сила и ще се научите да се ползвате от нея вни­мателно, като предизвиквате силно въздейст­вие, а не смущение у тях.

Бих искал да ви предпазя от предварителни разговори с другите за упражненията и за лич­ния магнетизъм въобще, тъй като в повечето

4. Психология на успеха случаи това ще предизвика у тях съмнения и дори подозрения. Запазете тайната, докато я овладеете не на думи, а на дело.

Отделете известно време за упражненията си и не бързайте, а следвайте законите на при­родата и развивайте силата си постепенно, но неотклонно.

Избягвайте да премигвате, да премижавате или неестествено да разширявате разстояние­то между клепачите на очите си, като се осво­бождавате от тези навици с помощта на волята и самообладанието си.

Ако очите ви се уморяват от упражненията, наплискайте ги със студена вода и веднага ще почувствате облекчение. След неколкодневни упражнения ще се убедите сами, че очите ви ще привикнат и ще се уморяват много по-мал­ко.

СИЛАТА НА ВОЛЯТА

Досега ви показах как бихте могли при ли­чен контакт да привличате към себе си други­те чрез силата на внушението. В тези случаи на личността, която оказва въздействие върху друга личност, съдействат и две други сили. Първата е известна като притегателна сила на мисълта, за която ще стане дума по-нататък. Втората е волевото въздействие на ума на един индивид върху ума на друг. Съществува опре­делена разлика в тези две прояви на силата на духа. В първия случай приведените в движение притегателни сили на мисълта въздействат върху другите независимо от съзнателните уси­лия на вашия ум; вашите мисли привеждат в движение могъща сила, която влияе върху дру­гите. А при волевата мисъл мисловните коле­бания се предизвикват от съзнателното дейст­вие на силата на волята, която ги насочва към определен обект; когато предизвикващата ги сила прекратява действието си, изчезват и ко­лебанията.

Тъй като не мога да намеря общоприето понятие за тази форма на мисълта и не искам постоянно да повтарям „съзнателно усилие на волята, предизвикващо мисловни колебания и насочващо ги към определен обект", ще изпол­звам термина „волево искане".

Силата на волята е една от най-могъщите и същевременно най-малко изучените сили на природата. Тя се прилага несъзнателно от поч­ти всички хора. Някои използват нейното дей­ствие, без да познават законите на възникване­то и развитието й. Силата й може да се увеличи многократно чрез съответни упражнения, ако за тях бъдат отделени необходимото време и старания. В главата за съсредоточаването ще ви запозная с някои упражнения, които ще ви помогнат да развиете тази сила у себе си.

Ако искате разумно да прилагате силата на волята, следва да разберете истинската й същ­ност, а за това е нужно да развиете у себе си истинския човек.

Мнозина са свикнали да мислят за собстве­ното си „Аз" само доколкото го свързват физи­чески с тялото си. Това е чисто материалисти-чен подход. Други мислят за собственото си „Аз" като за духовно създание, което ръководи тялото и се намира в мозъка. Това отчасти е правилно, но не отговаря изцяло на истината. Само някои съзнават, че човек има „висше Аз", а съвсем малко хора го познават и живеят в съответствие с неговите изисквания. Нашето „Аз" е толкова по-съвършено от разума, кол­кото разумът е по-съвършен от тялото. А две­те са негови оръдия и служат за изпълнение на неговите действия, ако „Аз" реши да ги изпол­зва. Истинското „Аз" е това, което чувстваме в момента на самовглъбяване и мечтания и ко­гато мислим или казваме на себе си: „Аз съм." Всеки от нас е усещал истинското „Аз" в ня­кои моменти от живота си, но едва ли е съзна­вал неговото пълно значение. Оставете книга­та за минута, отпуснете мускулите на тялото си и приведете в пасивно състояние ума си, спокойно и хладнокръвно помислете за значе­нието на „Аз съм " и се опитайте да си предста­вите вашето истинско „Аз", стоящо над разума и тялото ви. Ако сте привели в необходимото състояние тялото и ума си, ще видите у себе си да проблясва истинското „Аз". Продължете занятието и то ще създаде във вашия ум предс­тава за истината. Нищо не може да навреди или унищожи истинското „Аз". Тялото и разу­мът ще изчезнат, но „Аз съм" е вечно и нераз­рушимо. То е могъщо, а когато разумът се нау­чи да се подчинява на неговото влияние, човек като че ли получава ново битие и придобива неочаквани за себе си сили.

Независимо дали приемате или отхвърляте учението, което е предмет на настоящите лек­ции, не забравяйте едно: „Аз съм" - това е ис­тинската ви същност. И когато вашият разум открие своя господар, вие ще познаете тайната на живота. Аз посях зърното на тази мисъл в ума ви, то ще покълне и ще се превърне в кра­сиво цвете, благоуханието на което ще надми­не аромата на всички земни цветя. И тогава вие ще разберете, че сте открили самия себе си.

Това, което наричаме воля, е израз на „Аз съм" у човека. Тя има такова отношение към него, както мисълта към разума. Когато гово­рим за „развитие на волята", ние всъщност раз­бираме такова развитие на разума, което приз­нава волята като господстваща над него сила. Волята е достатъчно силна, но се нуждае от развитие. Това като че ли противоречи на общо разпространеното схващане, но все пак е вярно. По психическите ви вени протича могъ­щият поток на волята ви, но вие първо трябва да го почувствате, преди да се научите да упра­влявате духовната си колесница.

Мислите у човека са два вида. Единият вид, който нарекохме пасивен, едва надхвърля инс­тинктивното усилие и прилича на „протичащо от само себе си мислене", а възникването му не изисква никаква или почти никаква сила на волята. Другият вид, наречен от нас активна умствена дейност, възниква в резултат на по-силно или по-слабо искане, предизвикано от силата на волята. Подробното изучаване на те­зи въпроси е извън рамките на настоящия труд и тук само привличам вниманието ви към тях. Целта на тази книга е да ви научи „как", а не „защо", поради което няма да ви въвеждам в областта на теорията.

Колкото повече развивате активната дей­ност на мозъка си, толкова по-силна и по-мо­гъща става тя. Човек, който разбира законите за превъзходството на духа, има безспорно преимущество пред хората, на които са известни само пасивните усилия на ума.

Всички мисли се изпращат от разума ни, а колебанията, изхождащи от определен инди­вид, въздействат в по-голяма или по-малка степен върху другите. Пасивните сили са по-слаби от активните, но и те, повтаряни доста­тъчно често, придобиват определена сила. Ос­тава да се убедим, че за оказване на непосредс­твено въздействие върху ума на другите с по­мощта на мисловните колебания е необходимо „волево искане". И че колкото по-силно е то, толкова по-силно е и оказаното въздействие.

А сега съсредоточете вниманието си върху упражненията за укрепване на силата на „воле­вото искане" в следващата глава.

ПРЯКОТО ВОЛЕВО ИСКАНЕ

Проявата на волевото искане съществено се различава при отделните хора. Като цяло се налага следният извод: човек оказва влияние върху другите в зависимост от силата на воле­вото искане. Великите личности в историята на човечеството са развивали тази сила у себе си в сравнително висока степен, макар и често несъзнателно; понякога са нямали понятие за същността на могъщата сила, която са използ­вали за постигане на своите цели. Много от тях открито са признавали, че не могат да разбе­рат и обяснят причините за обаянието си по отношение на другите. Разбира се, те са съзна­вали, че владеят определена сила, но същност­та и управляващите я закони не са им били из­вестни. Наполеон е поразителен пример за чо­век, който е развил в най-висока степен у себе си силата на волевото искане. Неговата воля е властвала над милиони хора, които са изпъл­нявали заповедите му, а постиженията му са граничели   едва ли не с чудеса. По някои от бележките му може да се направи изводът, че вероятно е имал представа за силата, от която се е възползвал за определено време с пълното й съгласие. Впоследствие той започва да злоупотребява с нея, поради което я загубва, а пос­ле, поради пренебрежителното си отношение към нейните закони, губи и властта си. Навяр­но сте забелязали, че хората, които винаги са съпътствани от успеха, чувстват инстинктивно своето „Аз". Те вярват в самите себе си и често признават, че самото провидение се грижи за тях. Като Наполеон те вярват в „своята щаст­лива звезда". В това се заключава и инстинк­тивното им осъзнаване на собственото „Аз". Те притежават само частица от истината, която едва са усвоили, но непреодолимото им жела­ние за могъщество, слава и богатство ги тлас­ка да се възползват от нея. Много други са раз­брали силата на „Аз съм", разбрали са нейните закони и въпреки това не се стремят към мате­риални изгоди. Те обладават силата, но се за­доволяват с по-малки материални блага и ня­мат никакво желание да плащат за това, което е прието да се нарича успех или обаяние по от­ношение на другите.

Въпреки че притежават тази скрита сила, те не се стремят към високо положение и сла­ва, презират ги и съзнават, че подобни стреме­жи са недостойни за тях: те предпочитат да из­ползват присъщите им сили за постигане на високи цели. Обикновено говорят като проро­ци: „Суета на суетите и страдание на духа", или като Пуку: „Колко безумни са смъртните." Очевидно законът за компенсациите изравня­ва всичко - богатството, могъществото и по­ложението в обществото не винаги носят щастие. Старите мъдрости, като „Тежка е царска­та корона" и „Няма рози без бодли", са напъл­но оправдани.

Но аз нямам намерение да ви обучавам на правила за поведение в обществото или да ви чета морал. Всеки си избира свой жизнен път и никой не може да решава вместо него. Аз само ви предлагам да постъпите както бихте поже­лали. Но има само един начин да успеете и той се състои в това, да изпълните решението, кое­то предварително сте приели. Трябва просто „да заорете със своя плуг", без да обръщате внимание на другите. Набележете си цел и се стремете към нея, отстранявайки всички пре­пятствия по пътя си. За да осъществите стре­межите си, следва точно да определите жела­нието си и да опознаете собственото си „Аз" -тогава ще овладеете и това, което обикновено се нарича „сила на волята".

В предишната глава определих волевото искане като „съзнателен израз на волята, пре­дизвикваща мисловни колебания, насочени към друг обект". Силата на мисловните коле­бания може да се използва на малки разстоя­ния, при личен контакт или за предаване на ко­лебания на големи разстояния, т.е. чрез теле­патия, която все още е недостатъчно изучена. Първата форма е проста и добре известна; вто­рата е значително по-рядко срещана и дори те­зи, на които е подвластна, трудно могат да я обяснят. Независимо от това, от нея се ползват много повече хора, отколкото бихме могли да предположим. Те си служат с явлението теле­патия, или предаване на мисли на разстояние, четене на мисли и т.н., като обикновено нямат понятие от същността й. Познавам много хора, у които е развита такава способност. Повечето от тях не биха се съгласили да проявят своите сили дори в най-тесен кръг от приятели. Таки­ва хора осъзнават истинската същност на си­лата, с която разполагат, и не искат да я уни­жат, като я демонстрират на импровизирани представления. Те са напълно удовлетворени от съзнанието, че я владеят, и нямат нужда да убеждават другите в това. Не се стремят да привличат последователи и избягват всякакви обяснения за тайните си познания. Убедени са, че не е дошло времето за разгласяване на тай­ната, което според тях би имало отрицателен ефект.

Първото условие за усвояване на волевото искане е да осъзнаете силата на своето истинс­ко „Аз". Колкото по-добре го осъзнаете, тол­кова по-голяма ще стане силата ви. Не бих мо­гъл да ви дам специални напътствия как да го постигнете, освен едно - трябва по-скоро да го почувствате, отколкото да го възприемете с разума си. Не се съмнявайте, че ще намерите верния път. Просто ще почувствате, че тялото ви не е вашето „Аз", а е само дрехата, която временно ви обгръща; вие съществувате отдел­но от тялото си и стоите над него, независимо че за известно време сте свързани с него; ще разберете, че вие и вашият разум не сте едно и също нещо; той е само едно просто оръдие, чрез което вие проявявате своята личност; той е твърде несъвършен, поради което вашето ис­тинско „Аз" неточно се отразява в него. С дру­ги думи, когато говорите или мислите: „Аз съм", вие осъзнавате съществуването на ваше­то лично „Аз" и започвате да чувствате силата му в себе си. Само по себе си това познание е твърде недостатъчно, но ако го развиете, то ще нарасне и ще предизвика във вашия ум зараж­дането на смели планове за бъдещето.Тук мо­жем да използваме примера за богатия, който забогатява все повече, и за бедния, който губи и това, което има. Осъзнаването на истината при едни се удава по-бързо, при други - по-бав­но и сложно, а някои въобще не могат да я ос­мислят. На последните ще кажа: „Не е дошло времето да познаете тази велика истина, но се­мето й вече е посято и след време ще покълне." Сега това може да ви прозвучи глупаво, но след време ще се убедите в правилността на това мое съждение. А на тези, които вече чувстват първите признаци на пробуждането на собст­веното им „Аз", ще кажа: „Не забравяйте ни­кога за него и то ще разцъфне като лотос, пос­тепенно и естествено; веднъж възникнала, ми­сълта ви за него не може да изчезне, тъй както нищо в природата не прекъсва своето разви­тие."

Усвояването на съсредоточаването (кон­центрирането) на мисълта, което е предмет на следващата ни лекция, ще ви даде възможност да развиете понятието за собственото си „Аз". Мисълта „Аз съм" мълчаливо присъства в съз­нанието ви и когато се съсредоточите, тя става все по-силна и по-силна.

Ако решите да използвате силата на воле­вото си искане за влияние върху събеседници­те си, трябва да отправите към тях силно мис­ловно искане, като същевременно го подкре­пите със съзнанието, че имате право да искате то да бъде изпълнено, и с увереността, че то наистина ще бъде изпълнено. Подчертавам - трябва да сте напълно убедени, че искането ви ще бъде безусловно изпълнено. При всички мисловни процеси увереността е първата пред­поставка за предизвикване на съответното дей­ствие. Ако се колебаете, резултатите ще имат половинчат ефект. Вие ще възприемете тази истина, след като прочетете целия курс от лек­ции, в който на нея се поставя един от основни­те акценти.

Надявам се, че вече сте убедени във възмо­жностите си да предразположите към себе си всеки и да го накарате да изпълни онова, кое­то искате. Ако пък у него отсъства силата на духовното противопоставяне и въобще сила на волята, която да противодейства на вашата, бихте могли да направите с него каквото поже­лаете. За свое нещастие някои хора имат слаба воля и поради това стават играчки в ръцете на онези, които притежават тайната на личното обаяние.

Ако се придържате към моите указания, ще постигнете определени успехи в отношенията си с околните; те ще зависят преди всичко от степента на развитие на силата на волята у ва­шите партньори. Ще осъзнаете това, след като започнете да прилагате новите си умения. Не отлагайте използването им, тъй като само чрез практиката по-лесно ще усвоите теорията и ще усъвършенствате въздействието си върху дру­гите. Спомнете си отново за детето, което не могло да се научи да плува, докато не повярва­ло в това и не опитало. Силата на волевото ис­кане следва да съчетаете със силата на внуше­нието, като се научите да се концентрирате. В следващите лекции ще обясня защо тези тайни сили не могат да бъдат използвани с лоши на­мерения. На този етап искам само да предпазя читателя от евентуално изкушение да злоупот­реби с нея. Освен че е неетично, такова дейст­вие ще причини вреда преди всичко на този, който го предизвиква, и в последна сметка ще доведе до нежелателни за него последствия. Временно то може да има успех, но крайният резултат винаги е отрицателен. Прилагайте новите си познания, без да причинявате ущърб на лицата, върху които оказвате въздействие. Това ще ви даде възможност да ги накарате да работят заедно с вас, ако не злоупотребите със силата си. Но ако окажете върху тях влияние с цел да ги заблудите или в ущърб на техните ин­тереси, това ще бъде голямата ви грешка. За нея ще платите със собствените си страдания.

В тези случаи важи пословицата: „Каквото по­сееш, това и ще пожънеш." Не се опасявайте -малко вероятно е да злоупотребите с новите си познания, тъй като колкото повече ги овладя­вате, толкова повече инстинктивно ще искате да ги използвате за благородни цели. Има хо­ра, които като сатаната ще искат да ги използ­ват само за лоши цели, но като него и те са обречени на страшни страдания и мъки. Като съгрешилите ангели.

Най-доброто упражнение за отправяне на волево искане е съсредоточаването. Следва­щите упражнения ще ви помогнат да го усвои­те, като започнете отначало с по-простите от тях. Бихте могли да измислите и други, като използвате въображението си.

Важно е да не се мръщите, да не стискате юмруци или да предизвикате у себе си напре­жение по друг начин. Силата ви зависи от ва­шето спокойствие, дори невъзмутимост. Же­ланията си изразявайте под формата на благо­склонно настойчиво искане, като винаги ги съ­провождайте с увереност, че ще бъдат изпъл­нени. Цялата тайна се състои във вярата ви в резултата. Прийомите ще изработите сами във всекидневната си практика. И не се отчайвай­те - упражнявайте се и скоро ще усвоите нови­те умения.

УПРАЖНЕНИЯ

1. Когато вървите по улицата, съсредоточе­те вниманието си върху някои от вървящите пред вас. Разстоянието между вас би следвало да бъде 6-10 фута, но и по-големи разстояния не ще ви попречат. Насочете настойчив и неот­клонен поглед в тила на човека пред вас. фик­сирайте го в една точка в долната част на мал­кия мозък и си пожелайте да обърне глава и да погледне към вас. След известна практика ще бъдете поразени от факта колко много хора се поддават на вашето внушение. При това жени­те са много по-възприемчиви от мъжете към подобно влияние.

2. Насочете погледа си към някой от стоя­щите пред вас - в църквата, в театъра, на кон­церт и на други места, като го фиксирате в съ­щата точка както при предишното упражне­ние. Настойчиво пожелайте лицето да обърне към вас глава и ще видите - той ще стане нес­покоен, ще почне да се вълнува и накрая ще се обърне към вас. Това се удава по-лесно с поз­нати, отколкото с непознати хора. Колкото по-добре познавате лицето, толкова по-бързо ще окажете нужното въздействие върху него.

Тези две упражнения бихте могли да видо­изменяте по желание в зависимост от вашата изобретателност. Във всички случаи принци­път е един и същ - съсредоточеният поглед и силната, настойчива и очакваща подчинение воля са основни фактори в тях. Силата на волята си можете да развиете, като използвате уп­ражненията в лекцията за съсредоточаването. Но ако имате затруднения и не постигнете оча­кваните резултати, изводът е един - способно­стта ви да се съсредоточавате е все още слаба, поради което следва да продължите да я разви­вате чрез съответните упражнения.

3.  Изберете лице, което се намира срещу вас от другата страна на улицата, малко вляво или вдясно от точката, която е точно срещу вас. Гледайте упорито срещу себе си, без да по­казвате, че гледате него, но през цялото време то да остава в полезрението ви. Отправете към него непреклонно волево искане да ви поглед­не. И ако точно изпълните указанията, ще ви­дите, че лицето ще погледне към вас. Поняко­га погледът му ще се отправи несъзнателно, като че ли у него се е появило моментно жела­ние; друг път то ще ви погледне внезапно и в упор, все едно че приема отправения призив. В повечето случаи лицето ще има смутен, а поня­кога дори глупав вид, чувствайки насочения срещу себе си магнетичен поглед.

4. Ако в разговор с вас събеседникът ви не намери нужната дума или израз, устремете в него настойчивия си поглед и му ги внушете. В повечето случаи той ще ги произнесе, ако са подходящи; в противен случай пасивният ра­зум няма да ги приеме, а активният ще намери други изрази и думи. Някои посветени в тайна­та са правили този опит с оратори, проповед­ници и лектори на големи аудитории и са успя-

5. Психология на успехa вали да им предадат редица забавни мисли. Из­вестен ми е случаят с един студент, у когото силата на съсредоточаването и волята били до­бре развити. Той се занимавал повече със спорт, отколкото с наука, поради което на из­питите изпращал към професора си силно во­лево искане да му зададе онзи въпрос, който той знаел. И винаги се справял добре. Съдбата му изневерила само веднъж, когато въпросите били предварително подготвени в писмен вид, което лишило студента от възможността да се възползва от силата на волята си.

5. В този случай целта е да внушите на ня­кого да тръгне в желаната от вас посока. Опи­тайте с някой, който върви пред вас по улица­та, като го фиксирате с поглед по посочения вече начин. Щом някой друг се зададе срещу него, опитайте се да го заставите да го заоби­коли или от дясната, или от лявата му страна. Този опит можете да направите и с човек, кой­то върви срещу вас. В този случай продължете пътя си, без да се отклонявате ни вляво, ни вдя­сно, като в същото време мислено внушите на другия от коя страна да се размине с вас.

6. Насочете поглед в минаващ край прозо­реца ви човек и пожелайте той да обърне глава към вас и да ви погледне. В седем от всеки де­сет случая ще постигнете положителен резул­тат, ако успеете да се съсредоточите в необхо­димата степен. По-добри резултати ще полу­чите, ако застанете до прозореца на първия, а не на втория етаж, тъй като внушението за простото извръщане на главата се постига значи­телно по-лесно, отколкото внушението мину­вачът да насочи погледа си към горните ета­жи. Това упражнение можете да прилагате в различни варианти - например бихте могли да привлечете погледа на някой човек, който стои до прозореца, а вие минавате по улицата. Но­вите ви познания ще ви увлекат дотолкова, че вие сам ще измисляте нови начини, за да из­пробвате духовната си сила върху другите, ка­то използвате случайни обстоятелства. Те ще укрепят вярата ви в собствените ви сили и във възможностите ви да влияете върху хората. Но никога не следва да ги използвате за развлече­ние или за удовлетворяване на любопитството на приятелите си. Онези, които разбират ис­тинското значение на закона за духовното пре­възходство, нямат склонност да го демонстри­рат показно, а се стремят да го използват за постигане на целите си.

ТЕЛЕПАТИЧНОТО ВОЛЕВО ИСКАНЕ

Няма да доказвам съществуването на теле­патията, тъй като за повечето хора тя е безспо­рен факт като рентгеновите лъчи или безжич­ния телефон. Всъщност човечеството винаги е вярвало във възможността да се предават мис­ли на разстояние, а последните опити в област­та на телепатията укрепиха тази вяра. Ето за­що в настоящата лекция няма да се занимавам с телепатията като явление, а ще ви покажа как да я използвате за свое благо.

Всяка мисъл, волна или неволна, предизви­ква мисловни вълни или колебания, които се разпространяват в пространството. Те в по-го­ляма или по-малка степен влияят върху хора­та, които ви обкръжават. Но съществува начин мисловните вълни да се насочат към друго ли­це много по-ефективно в сравнение с ненасоченото разпространение на колебания - толко­ва, колкото изстреляният куршум е по-мощен в сравнение с ловджийския патрон, пълен със сачми.

Някои специалисти в областта на телепа­тията са постигнали резултати, които изглеждат невероятни. Следва да се има предвид, че те са постигнати благодарение на дългогодиш­ни занимания, опити и на особен начин на жи­вот, който рязко се отличава от живота на оби­кновените хора. Струва ми се, че малко от мо­ите читатели биха искали да заплатят толкова висока цена за тези достойнства.

Трудното овладяване на телепатията има и своите положителни страни, тъй като нейната достъпност би дала възможност да се използва и за недостойни цели. Но моята цел не е да вни­кна в същността на тайнствата на жреци, мис­тици, йоги и други подобни чародейци, а да ви дам възможност да се запознаете с практичес­кото прилагане на личния магнетизъм чрез те­лепатията. Ще ви науча как да съумеете да привлечете вниманието на онова лице, над ко­ето искате да окажете определено въздействие, дори ако то се намира на сто версти от вас. Би­хте могли да постигнете същия ефект и на по-голямо разстояние, но това изисква значител­но повече усилия за усвояване на висшите сте­пени на телепатията. А първата степен, с коя­то ще ви запозная, не е никак трудна - за пос­тигането й е нужно само да вникнете в теория­та, за останалото ще се погрижи практиката.

Както вече видяхме, всяка мисъл предиз­виква колебания, които се разпространяват във всички посоки като кръгове, предизвика­ни от хвърлен във водата камък. Но ако хвър­лите камъка по повърхността на водата, кръ­говете ще се образуват само в посоката, в която сте хвърлили камъка. Същото се отнася до телепатичните колебания, ако ги сравним с не-насочените колебания на обикновената мисъл. Да предположим например, че искате да прив­лечете към себе си вниманието на някого, за да го предразположите към себе си. Необходи­мо е упорито да мислите за желанието си да предизвикате интерес у него, като изхождате от предположението, че той също се интересу­ва от вас. В такъв случай вие несъмнено ще излъчвате и силни мисловни колебания във всички посоки, като някои от тях ще засегнат в по-голяма или в по-малка степен обекта на ва­шите стремежи. Силата на въздействието ви върху него ще зависи от степента на вашето ду­ховно преобладаване над него. При всички слу­чаи импулсите върху него няма да са по-слаби, отколкото върху всяка друга позната ви лич­ност, но посланието ви към лицето, за което е предназначено, ще получи много по-голяма сила, ако настроите духовния си телеграф та­ка, че мисловните колебания да са насочени именно към него.

Упражненията за съсредоточаване на ми­сълта ще ви помогнат да постигнете най-добри резултати. Разбира се, вие бихте могли да пос­тигнете известни резултати и без тези упраж­нения, но с тях те ще се умножат десеторно. А сега да насочим вниманието си към упражне­нията - съсредоточете се и ще сте в състояние да ги изпълните. Представете си, че в близките дни ви предстоят преговори с някое от лицата,

което бихте желали да заинтересовате за учас­тие в изпълнение на плановете си. Възможно е да не го познавате изобщо, между вас да няма установени отношения. Същевременно вие сте убедени, че ще можете да окажете върху него въздействие, но бихте искали по възможност да влезете в мисловен контакт преди предстоя­щата среща. Това би повишило значително шансовете ви за успех - ако сте влезли в мисло­вен контакт със съответния мъж или жена, вие печелите съществено преимущество, тъй като вече ще сте привлекли техния интерес. Най-до­брият начин за установяване на такъв контакт е телепатичното волево искане. Уединете се спокойно някъде, където бихте могли да лег­нете или спокойно да се отпуснете на някой стол. Разположете се удобно и дайте възмож­ност на тялото си да се отпусне до такава сте­пен, че да не го чувствате и да забравите на­пълно за него. Успокойте се и приведете ума си в пасивно състояние, като се стараете да не мислите за нищо и да отхвърлите всички сму­щаващи или вълнуващи ви мисли. В такова съ­стояние ще изпаднете най-лесно с помощта на съсредоточаването на мисълта.

След като изпълните тези условия, мисле­те напрегнато, но в същото време спокойно за човека, с когото искате да установите контакт. Не бива да се мръщите или да стискате юмру­ци, а да потънете в дълбок размисъл; да запа­зите пасивното си и отпуснато състояние; мис­ловното ви напрежение да се съпътства със спокойствие и увереност. Ще изпаднете по-ле­сно в това състояние, ако затворите очи и се опитате мислено да възпроизведете образа на лицето, с което искате да установите контакт. Ако не сте го виждали никога, мисловно съз­дайте в съзнанието си фигура със смътни очер­тания. След няколко опита ще се убедите, че възприемате умственото му изображение все по-реално, което ви дава възможността и за мисловен контакт. Щом постигнете това със­тояние, си помислете,  че му внушавате жела­нията си, и си представете, че ги изпълнява. Цялото ви въображение следва да е изпълнено от съответната личност - нейният образ и ми­сълта за нейната дейност, предизвикана от ва­шето желание, са основната връзка между вас. Така изпращате определени мисловни вълни, те се разпространяват кръгообразно във всич­ки посоки, но на дадено лице оказват много по-силно въздействие, отколкото на другите, поради непосредствения ви контакт с него.

Можете да постигнете по-добри резултати, ако си представите, че гледате през дълга тръ­ба с диаметър един фут, намирате се в единия й край, а в другия е обектът на вашето внушение. Това състояние се постига с помощта на съсре­доточаването и показва, че сте се освободили от всякакво външно въздействие и сте обезпе­чили надежден път за контакт. То следва да се съпътства от безусловната ви увереност, че оказвате силно въздействие върху човека от другия край на тръбата. Изключение са случаите, когато партньорът ви владее законите на духовното превъзходство, чувства отправените към него колебания и възприема активно, „по­ложително" духовно състояние. Постигнатите от вас резултати ще бъдат толкова по-добри, колкото по-пасивен е човекът от другия край на тръбата. Практикувайки, вие ще получавате по-ясно впечатление за хората срещу вас и за въздействието, което им оказвате.

Някои са в състояние да създадат мислено образа на тръбата още първия път, на други това се удава след няколко опита. Основното е да изпаднете в описаното вече спокойно и от­пуснато състояние. Отначало ще видите вашия край на тръбата едва загатнато, като сянка, ко­ято ще става все по-ясна и постепенно ще при­еме формата на пръстен. През него тръбата ще става все по-дълга, докато накрая погледът ви ще е в състояние да стигне до другия й край. Колкото повече практикувате, толкова по-лес­но ще можете да създадете образа на тръбата по всяко време.

Тук искам да подчертая, че само ако се на­учите да създавате у себе си положително ду­ховно състояние, ще постигнете наистина доб­ри резултати и ще можете да се предпазите от външно въздействие. Когато почувствате при­знаци на такова влияние, мислено произнесе­те: „Аз съм", и ще почувствате психическа си­ла да го отразите. Ако напълно вникнете в соб­ственото си „Аз", ще се обкръжите с потоци от мисловни вълни, които ще се превърнат във ваша духовна защита. А докато го овладеете, подкрепете вашето „Аз" с „Аз съм", съпровож­дайки го с мислената представа за реалното си съществуване. Духовният образ на собствено­то ви „Аз" ще отстрани външните колебания и ще създаде около вас умерена среда, чийто ток ще ви предпази от волевите искания на други­те, докато те не преустановят действието си. Винаги когато изпитате желание да се уедини-те и да се отдадете спокойно на мислите си, просто седнете, отхвърлете всякакви колеба­ния и скоро сами ще се удивите от ясната си и целенасочена мисъл. Вече видяхме, че както вашите, така и мисловните колебания на дру­гите се разпространяват кръгообразно и ви оказват въздействие дори тогава, когато не са насочени към вас. Природата ви е дарила със силата инстинктивно да се съпротивлявате, но независимо от това вие се влияете от мислов­ните вълни на другите. Често мнението, което считате за свое, е просто повторение на мнени­ето на обкръжаващите ви. Неслучайно смяна­та на местожителството влече след себе си промяна на възгледите за етика, политика и дори религия, което се обуславя от общото впе­чатление на индивида за околната среда, съп­роводено от комбинираното въздействие на мисловните вълни на новите му съседи. Ако се замислите над това, ще откриете много приме­ри от собствения си опит, който го потвържда­ва.

Вълните от народни чувства шестват по ця­лата страна и оказват влияние върху всеки. Те изчезват така внезапно, както и са се появили. Мирното шествие винаги може да се превърне в дива, вилнееща тълпа - това е напълно естес­твено. Възгледите и мненията на всеки от нас зависят в по-голяма или в по-малка степен от мисловните вълни, които достигат до нас. Бър­зо ще се убедите колко ценно е знанието, с по­мощта на което ще можете винаги по собстве­но желание да отстранявате външните влияния - то ще ви даде възможност да се ръководите единствено от собствените си наклонности, съ­ждения и разум. Има моменти, в които трезво­то мислене играе съществена роля в живота на всеки човек. Могъщи сили ще ви принуждават да предприемете определени действия, а вие ще проявявате нерешителност. Вашият избор ще зависи от мислите ви - ако обградите със защитна стена собствения си мисловен „за­мък", ще сте в пълна безопасност и ще имате възможност да определите сами бъдещите си действия. Именно тогава ще можете да прие­мете най-добри решения и именно с тази цел трябва да овладеете изкуството, което ви пред­лагам.

Но нека се върнем към причините, които ще ви позволят да предприемете настъпателни действия. Да предположим, че сте изпълнили всички указания за установяване на непосредс­твен мисловен контакт с партньора си посред­ством телепатичното волево искане. Когато се срещнете с него, ще откриете, че интересът му към вас е нараснал значително - той ще се дър­жи така, все едно че се познавате от дълги го­дини, и двамата ще се чувствате като у дома си. Не искам да кажа, че той непременно ще нап­рави това, което поискате от него, тъй като още няма да сте постигнали такова съвършен­ство. Но той ще прояви по-голяма склонност да споделя вашите планове и това ще ви помо­гне да придвижите редица въпроси от личен интерес. И колкото повече повтаряте упражне­нията за телепатично внушение, толкова пове­че той ще се поддава на него. Възможни са и временни неудачи, но това не бива да ви отчай­ва - успехът ще дойде по-бързо, отколкото го очаквате.

На всички срещи запазете достойнството си, увереното си държане и не забравяйте да се възползвате от силата на погледа си. Погледът ви ще възстанови предишния телепатичен кон­такт и ще насочи действията на партньора ви в желаната от вас насока. Трябва умело да изпо­лзвате и обстоятелствата, като прилагате уме­нията си в различни условия. Приведеният пример е само образец, но принципите, върху които е изграден, са валидни за всички други случаи, в които се стремите да окажете въз­действие до срещата си с някого. Естествено вие сте този, който ще внася съответните из­менения при прилагането им в различни усло­вия.

Читателите, които се посветят на изучава­нето на моите лекции, ще открият в тях много неща, които няма да направят впечатление на онези, които четат между редовете. Ако въз­приемете непредубеден и задълбочен подход, вие ще откриете нови и нови истини при всяко препрочитане на тази книга. Ще откриете в нея нови идеи във всяка лекция. А незаинтересова­ният читател, преглеждайки я набързо, няма да вникне в същността й, в тайните на учение­то и ще приеме упражненията като напълно ес­тествени. Но както е известно, всеки намира то­ва, което търси. Един иска да открие залежи от въглища, друг - скритите в земята елмази, макар въглищата и елмазите да имат сходен химически състав.

В заключение бих искал да кажа, че макар силата на духа да е удивителна, силата на ми­сълта превъзхожда всичко, за което ви говорих досега. В следващата лекция ще изясня същно­стта на това явление.

ПРИТЕГАТЕЛНАТА СИЛА НА МИСЪЛТА

Великият привърженик на философията на силата на разума Прентес Мклфорд я обобща­ва по следния начин: „Мислите са вещи." В те­зи думи се крие велика истина, която ако се осъзнае от хората, би могла да преобърне све­та. Мисълта не е динамична сила, а реална вещ като всеки материален предмет. Тя представ­лява фина форма на материята и груба форма на духа. В природата съществува само една су­бстанция, проявяваща се в различни форми -от материалните до най-фините форми на духа, и това е мисълта.

Когато   мислим,   ние   разпространяваме кръгообразно вибрации от най-фина ефирна субстанция, която е толкова реална, колкото са тънкото облаче от пара, течният газ или твърдото тяло. Не можем да видим мисълта, както не можем да видим тънката струя пара или газ. Не можем да я помиришем и да опре­делим вкуса й, както не можем да определим вкуса и мириса на чистия въздух. Но ние мо­жем да изпитваме влиянието на мисълта. А тя има много по-голямо въздействие, отколкото привличането на 100 фунта стомана от силен магнит, който не оказва никакво въздействие върху нас. Неговите магнитни колебания мо­гат да проникнат през нас и да подействат на стоманата, без дори да почувстваме това. На същия принцип се разпространяват, макар и с по-малка интензивност, светлината и топлина­та. Не ни са нужни всичките пет чувства, за да се убедим в съществуването на тази материал­на субстанция или сила. Забележителният учен проф. Елисей Грей отбелязва следното в съчи­нението си „Чудеса на природата":

„Съществуването в мислите ни на звукови вълни, които не може да възприеме нито едно човешко ухо, както и на цветни светлинни въл­ни, които не може да види нито едно човешко око, ни дава обширно поле за размисъл. А едно огромно нямо пространство от 40 000 до 400 000 000 000 000 колебания в секунда и безкрай­ните редове над 700 000 000 000 000 колебания в секунда, излъчвани, когато в света на движе­нията настъпи мрак, създават необятен прос­тор за научни изследвания."

В произведението си „Накратко за наука­та" М.М. Уилямс пише: „Не познавам града­ция между много бързите колебания, които възприемаме със слуха си, и много бавните, ко­ито предизвикват у нас чувство за топлина. Ме­жду тях има огромен промеждутък, който мо­же да включи в себе си друг свят от движения, намиращ се между нашия свят от звуци и на­шия свят от светлина и топлина. Ето защо няма разумни основания да считаме, че материя­та е неспособна за преходна дейност и че тази дейност не се поддава на възприятие, след като разполагаме с необходимите за това органи." Цитирам тези автори не за да докажа съще­ствуването на мисловните колебания, а за да ви дам храна за размисъл. Характерът на излъ­чваните от нас импулси се обуславя от същно­стта на самата мисъл. Ако мислите ни имаха цвят (а някои смятат, че имат), щяхме да ви­дим как боязливите ни, лоши мисли надвисват като тежки, тъмни облаци над земята. Щаст­ливите и уверени мисли „Аз мога и искам " щя­ха да се превърнат в красиви перести облаци, носещи се стремително и сливащи с други по­добни на тях въздушни вълни. Те щяха да блес­тят високо над плътните, душни, отвратителни изпарения, образувани от боязливите и завистливи мисли, свеждащи се до „Аз не мога ".

Излъчваните от нас вълни винаги запазват връзката си с нас и оказват влияние както вър­ху нас самите, така и върху другите. Ако вие излъчвате лоши мисли, ставате обект на тях­ното действие и единствената ви надежда да ги неутрализирате и обезвредите е да разпростра­ните нови силни мисловни вълни, утвърждава­щи „Аз съм". Странните поговорки „Бездна бездна привлича" или „Равнина равнина прив­лича" важат и за привличането на мисловните вълни. В това се изразява „адуктивното" свой­ство на мисълта - дума от латински произход, означаваща привличащ, притеглящ. Именно това свойство лежи в основата на редица пси­хически феномени.

Боязливите и неприятни мисли привличат към себе си подобни мисли и се сливат с тях, в резултат на което вие страдате не само от въз­действието на своите, но и на чуждите мисли, т.е. положението ви значително се влошава. И колкото повече мислите по този начин, толко­ва повече положението ви ще се влошава. Но ако мислите ви са добри, весели и щастливи, ще притегляте подобни мисли към себе си и вследствие на тяхното взаимодействие ще се чувствате още по-весели, радостни и щастли­ви. Това е абсолютна истина, но не я приемай­те, преди да се убедите в нея. Изпитайте я вър­ху себе си. Неуверените, подлагащи на съмне­ние крайния резултат мисли оказват много по-слабо въздействие, отколкото уверените и оча­кващи положителен резултат помисли.

Ако не намерите у себе си смелост, увере­ност и решителност да се освободите от ми­сълта „Аз знам, че не мога", ще привлечете към себе си други мрачни мисли от същия род и тогава ще видите, че действително не може­те. Нещо повече, такова мнение за вас ще имат и околните.

Необходимо е да поддържате у себе си и да излъчвате уверената и лишена от страх мисло­вна вълна „Аз мога и искам ", която ще привле­че мисловните вълни на всички онези, които са убедени в същото. Техните вълни ще окажат върху вас положително въздействие, ще укрепят силите ви и ще ви помогнат да осъществи­те стремежите си. Ако разпространявате рев­ниви и завистливи мисли, те, връщайки се при вас, ще привлекат подобни мисли и вие ще страдате дотогава, докато не се освободите от тях. По този начин вълните на ненавист се връ­щат с увеличена сила при вас. Старата пого­ворка „Проклятията като пилетата се приютя­ват вкъщи" е много по-близо до истината, от­колкото предполагате. Злобните мисли преди­звикват раздразнение у другия и той ви изпра­ща обратно същите мисловни вълни; по пътя им към тях се присъединяват други злобни вълни и така ефектът им многократно нараст­ва. Известна ей народната поговорка: „Човек винаги намира това, което търси". Иначе не може и да бъде, тъй като той привлича само такива вълни, каквито сам излъчва, и вижда света в онази светлина, която пропускат „духо­вните му очила".

И така, добрите мисли привличат добри, а лошите -лоши мисли. Ако изпитвате ненавист към някого и му изпращате мисли на ненавист, ще получите обратно ненавист, като пред вас ще се изправи като стена един ненавистен свят. В света на мислите вие получавате с висока ли­хва това, което влагате. Ако излъчвате добри мисли, при вас ще се върнат много повече доб­ри мисли и вие ще се чувствате добре в общес­твото на доброжелателни и приятелски наст­роени към вас хора. А от това само ще спече­лите. За вас самите е по-добре да имате добри мисли. Ако се опитате да мислите по такъв на­чин поне един месец, скоро ще почувствате голяма промяна в самите себе си; ще се отвра­тите от предишните си низши, недостойни и глупави мисли и в никакъв случай няма да ис­кате да се върнете към тях. Дори преди да е изминал и месец, ще почувствате полезния ефект на връщащите се мисловни вълни и жи­вотът ви напълно ще се промени. Опитайте. Опитайте още сега и никога няма да съжалява­те за това.

Има две най-лоши мисли, които трябва да унищожите веднага, за да успеете в живота. То­ва са ненавистта и страхът. От отровата им се раждат чудовища. Това, което наричаме пе­чал, е по-голямото дете на страха и много при­лича на баща си. Завистта, недоброжелателността и злобата са едни от многобройните проя­ви на ненавистта. Унищожете корена и скоро израстъците около него ще умрат.

А сега нека да видим как притегателната сила на мисълта може да ни помогне да пости­гнем успех в живота.

Може би ще ви се стори невероятно, но вси­чки хора, които са успели в живота, са успели благодарение на могъщите си и концентрира­ни мисловни вълни. Те са подчинили разума си на определена цел и са се възползвали от воля­та на собственото си „Аз съм", за да дадат на мислите си определена насока. Такава наст­ройка на мислите укрепва силата на характера им, благодарение на което те се насочват направо към набелязаната цел. Други са си поста­вяли същата цел, но не са я постигали, тъй ка­то не са дали съответна насока на мислите си и така са загубили смелостта си, станали са не­решителни и са попаднали под властта на из­кушения и ласкателства.

За постигане на поставената цел е абсолю­тно необходимо: първо, непреодолимо желание (а не просто прищявка); второ, пълна увере­ност в способностите ви да изпълните жела­нието си (а не плахо предположение); трето, твърдо решение да постигнете дадената, цел (а не само намерение да се опитате).

Посочените качества на мисълта ще ви га­рантират успех, ако стриктно се придържате към тях. Те ще формират у вас характер и спо­собност да се постигне целта, тъй като „мисли­те се изразяват в действия"; ще ви дадат нуж­ните сили да влияете върху другите; ще приве­дат в действие онези мисловни вълни, които ще привлекат на помощ мислещите като вас.

Ако мислите: „Аз не мога", това ще преди­звика колебания, които ще убедят другите, че не можете; те няма да са от полза и няма да съдействат да постигнете целта си. Чувството за самосъхранение заставя другите да се отна­сят с недоверие и да избягват такива хора. Ни­кой не чувства влечение към някой, който ми­сли: „Аз не мога" - такава форма на мислене по-скоро отблъсква, отколкото привлича.

Ако мислите: „Аз мога и искам", мислов­ните ви колебания ще предизвикат възбуждащо въздействие - всички ще почувстват влече­ние към вас и всичко ще стане по ваше жела­ние. Силните хора ще изпитват към вас симпа­тии и с удоволствие ще се съгласят да работят за вас; слабите, съзнаващи силата ви и нуждае­щи се от нея, ще почувстват влечение към вас и несъзнателно ще се подчиняват на вашето влияние. Така действат притегателните свойс­тва на мисълта. Опитайте да ги изпитате сами.

Всъщност възможностите на притегател­ната сила на мисълта са много по-големи. Тя може да привлече към вас хора, които имат съ­щите интереси. Те ще изпитат влечение към вас, както и вие към тях, като си помагате вза­имно във ваш общ интерес. Навярно ви се е случвало да изпитвате влечение към някого и да му оказвате помощ, преди той да ви отгово­ри със същото. Защо? Защо с желание покро­вителствате едни и недоверчиво се отнасяте към други, които не са по-лоши от тях? Пора­ди силата на мисловните колебания. В това се състои тайната. Едно и също качество на ми­сълта се демонстрира и в двата случая, но вас ви привличат онези, чиито колебания са равни по сила на вашите - те могат да ви окажат ус­луга и да ви помогнат. При това собствената ви воля ще ви принадлежи изцяло, ако овладе­ете законите на духовното превъзходство.

Не забравяйте: неустойчивата, губеща се в съмнения вяра ще ви донесе половинчати ре­зултати, а твърдата и непоколебима вяра, че можете да се разпореждате с волята си - граничещи с чудеса успехи. Постарайте се да раз­виете у себе си такава вяра и я съчетайте с во­левото искане за това, което ви е нужно: това ще ви осигури успех. „Поискайте и ще получи­те, почукайте на вратата и тя ще се отвори". Но винаги съчетавайте исканията си с твърда вяра и очакване на успех.

Елена Уилман пише: „Който знае цената на своето „Аз", може спокойно да изчака - бе­зумната съдба ще изпълни безусловно неговите желания."

Думите „спокойно да изчака" се отнасят към състоянието на духа и изразяват спокой­но, уверено очакване на   неизбежното. Те не означават, че можете да скръстите ръце и да не правите нищо - ако го направите, ще жерт­вате желанието си и решението си да го изпъл­ните. „Мислите намират израз в действия"; колкото по-настойчива е мисълта, толкова по-силно е действието. Прав е Гарфийлд, като ка­зва: „Не следва да чакате, докато нещата по­лучат благоприятен за вас изход, а трябва са­ми да допринесете за него." При това през ця­лото време не бива да ви напуска увереността, че резултатът зависи от вашето волево искане. Не съм в състояние да ви поднеса наготово този начин на мислене и действие, а само да ви запозная със законите, които са му присъщи. Само чрез упражнения ще можете да го овла­деете, поради което бих искал всеки читател да пристъпи към практическо овладяване на новия начин на мислене. Вероятно отначало

ще изпитате недоверие към думите ми, но щом пристъпите към опити със собствената си пси­хика, ще се убедите в тяхната истинност и бър­зо ще постигнете успех.

Всичко, към което уверено и неотклонно се стремите, ще ви принадлежи. Необходимо е са­мо да опитате, за да успеете.

Човек е това, което мисли в дъното на ду­шата си. формирането на характера - това е следващата тема, върху която ще привлека вниманието ви.

ФОРМИРАНЕ НА ХАРАКТЕРА

Може би някои от вас вече мислят: „Да, всичко това е много правдоподобно и аз бих могъл да постигна тези резултати, ако прите­жавах нужните качества на ума и характера си."

Това е главното препятствие за много хора да усвоят метода - те знаят какво е необходи­мо за постигане на успеха, но считат, че не мо­гат да го постигнат, тъй като не притежават съответните черти на характера. Няма по-го­лямо заблуждение от това лъжливо убеждение, зад което се крие страх и липса на съзнание за силата на собственото „Аз".

С помощта на волята си човек би могъл да развие характера си така, че да постигне всич­ко, което пожелае. Той може направо да се пре­образи. Човек е това, което иска да бъде. Раз­бира се, това е смело твърдение, но то е абсо­лютна истина, потвърдена от опита на стотици и хиляди хора. Възраждането на човека не е утопия.

Ще се убедите в това, като си спомните, че за всяко явление има причина. Деловите успе­хи се дължат на определени качества на ума, характера и темперамента. От тези три качества реално съществува само първото, а другите две са негови производни. Този, който владее тези качества, постига успех, а у когото те от­състват, е неудачник. Когато се убедите, че те­зи качества са ви присъщи и вие можете да ги развиете у себе си, пред вас ще се открият бле­стящи перспективи. Развитието на тези качес­тва е ключ към успеха.

Най-необходимите качества са следните: енергичност, чувство за собствено достойнс­тво, решителност, мъжество, вяра в собстве­ните сили, търпение, предвидливост и др.

Всеки от нас владее някои от тези качест­ва, а други - не. Някои ги притежават в по-го­ляма, други - в по-малка степен. Всеки инстин­ктивно знае кои качества не му достигат и крие това от приятелите си, от жена си, а съзнание­то за това - дълбоко в душата си. Ако той по­желае да ги придобие , то би предприел и съот­ветните действия. Но у него отсъства увере­ност и настойчивост на мисълта да постигне това, от което се нуждае. Няма и желание да положи необходимите усилия, за да ги постиг­не. Ако някой велик учен откриеше някакво удивително химическо съединение или серум, които да можеха да възстановят атрофиралите и да укрепват слабите качества на духа, целият свят би приветствал този възродител на чове­шкия дух. Хиляди хора биха пожелали да го притежават и всеки би посочил какъв именно серум му трябва. Нямаше да има нужда нито от диагностика, нито от рецепти. Всеки щеше сам да си поставя диагноза и да си предпише необ­ходимото лекарство. Някой би поискал троен екстракт за възвръщане на енергията си, друг -микстура за настойчивост, трети - сироп с над­пис „Аз мога" и т.н. И всеки щеше да знае, че ако приеме нужното лекарство, ще промени характера си и ще постигне успех.

Няма такова лекарство, което да окаже по­добно въздействие. Желания от вас резултат бихте могли да постигнете единствено като прилагате закона на духовното превъзходство. Ще ви запозная с принципите на неговото дей­ствие, за да можете да ги използвате за свое собствено благо.

Преди всичко не бива да забравяте, че как­то във физическо, така и в духовно отношение сме рожба на навиците си. Нашият характер е резултат от определен начин на мислене, от на­виците ни на мислене. Безспорно присъщи са и наследствени импулси, благодарение на които придобиваме едни и се избавяме от други нави­ци, като се движим по линията на най-малкото съпротивление. Но в крайна сметка характе­рът ни е резултат от придобити навици - ние вървим по утъпканите пътища на мисълта, ма­кар и да съзнаваме, че можем да прокараме други, нови пътеки, които ще са по-удобни и по-бързо ще ни доведат до целта. Това е извес­тно на всички, но въпреки това не го правим. Защо? Защото не искаме да се безпокоим, не притежаваме достатъчно сила на волята, ре­шителност и настойчивост. Признавам, че не е лесно да развием тези качества у себе си, но помислете за резултатите и тази мисъл ще ви окрили.

Ще ви предложа начин, по който с най-мал­ко усилия бихте могли да изградите нови пъте­ки на мислите си. Той ще ви даде възможност­та да преобразите себе си.

Вече се убедихме, че умът ни притежава две функции: активна и пасивна. Активната функция е волевото ни самостоятелно мисле­не, а пасивната изпълнява това, което й нареди активната. Пасивната обхваща онази част от съзнанието ни, с която оперира хипнотизато­рът, след като приспи активната, критично на­строената част от него. Макар и по-елементар­на, пасивната функция може да ни ръководи, ако не умеем да се справим с нея. Тя е функция на навици и стари стереотипи, но върху тях мо­жем да влияем поради неустойчивостта им. Тя толкова бързо възприема нови мисли, колкото ревностно се придържа към старите и в това се състои тайната как всеки може да унищожи ненужните си навици на мислене и действия, на настроенията и на характера си. Внушение­то, което ръководи пасивната функция, може да изхожда както от нашия ум, така и от ума на другите и да доведе до създаването на добри и лоши навици у нас.

Бихме могли да прибегнем до няколко на­чина, за да унищожим старите навици на мис­лене и да ги заменим с нови. Някои постигат това с непосредствените усилия на волята си; други - с помощта на хипнотичното внушение на опитен хипнотизатор; трети - чрез самовну­шение, отправено от активната към пасивната част на съзнанието ни; четвърти - чрез особен прийом, който аз наричам вглъбяване в собст­вените мисли.

Както знаем, да се унищожат стари навици чрез усилия на волята е много трудно. Това се удава само на силните духом, докато слабите се сломяват под бремето на усилията, изпадат в униние и дори в отчаяние. В този случай с помощта на „напрежение на волята" или по­точно чрез укрепване на активната функция по волеви път се заставя пасивната функция да за­брави едни и да създаде нови навици. Това е благородна, но трудно изпълнима задача, по­ради което смятам да ви покажа как можете да постигнете същия резултат много по-лесно. Ще ви покажа достъпен начин да направите пасивната част от съзнанието си по-възприем­чива към указанията на активната.

Вторият начин, предвиждащ външно хипно­тично внушение, понякога дава отлични резул­тати, но следва да се прилага само от лица, професионално занимаващи се с хипноза. Не бива да се доверявате на хора само за това, че са способни да въздействат хипнотично върху вас, както никой няма да назначи за касиер на банка някого само защото може бързо да брои пари.

Третият начин, насочен към постигане на същия резултат чрез самовнушение, е превъзходен, особено ако се съпровожда с вглъбява­не в собствените мисли. При него вие постоян­но повтаряте на пасивното съзнание, че същес­твуват нови навици (без да обръщате внимание на старите), и въпреки началната му съпроти­ва в крайна сметка то ще приеме указанията ви за истина, ще усвои новите навици на мислене като свои собствени. В същността си самовну­шението е самохипноза на пасивното от акти­вното съзнание. Така човек става хипнотиза­тор сам на себе си.

Четвъртият начин, който нарекохме самовглъбяване в собствените мисли, се свежда до това да се отпуснете изцяло в пасивно състоя­ние, като същевременно се съсредоточите вър­ху новия навик на мислене като реалност. Тази мисъл не бива да ви напуска, което изисква с помощта на въображението си да създадете у себе си представата за човек, който притежава тези качества. Във всеки свободен момент, и денем, и нощем, мислете за себе си като за чо­век, притежаващ новите навици, и всячески се стремете да укрепите това убеждение. Това е типичен пример за действието на пасивната функция на ума с помощта на въображението. Той е един от най-лесно достижимите и дейст­вени начини за формиране на характера. Въоб­ражаемите качества стават реални за сравни­телно кратко време, а резултатите се чувстват непосредствено, след като изпълните упражне­нията за първи път.

Придържам се към мнението, че самовну­шението и вглъбяването в собствените мисли е идеалният начин за формиране на характера. При правилното му прилагане резултатите са забележителни и бързо постижими. Не го пре­небрегвайте само защото ви изглежда прост. За вас той е тайнството, което ако овладеете, ще преобрази изцяло живота ви.

А сега бих искал да дам кратко обяснение на изброените по-горе начини. Нека вземем за пример мисълта за страх. Това е най-добрият пример за лош навик на мислене, тъй като той нанася върху живота ни повече вреда, отколко­то всички други лоши навици, взети заедно. Този, който е отстранил тази отвратителна ми­съл, е направил решителна крачка към свобо­дата си. Тя не е била от полза на никого, но е разрушила кариерата на хиляди хора, като е па­рализирала енергията им, попречила е на успе­хите им, отслабвайки разума им и подривайки здравето им. Ние всички сме я изпитали, а те­зи, които са се освободили от нея, никога не биха се съгласили да станат отново нейни ро­би. Животът им е придобил нов смисъл. Всъщ­ност повечето от това, от което се боим, нико­га не се случва, а малкото, което все пак се слу­чва, може спокойно да се избегне с помощта на силата, която се заражда с изчезването на страха. Енергията и жизнената сила, които гу­бим поради страха, са напълно достатъчни, за да  преодолеем житейските  си  трудности. Спомнете си разказа за умиращия старец, който дал на сина си следния съвет: „Иване, живях осемдесет години и имах страшно много не­приятности, повечето от които никога не се случиха." А това знаят всички, достигнали до преклонна възраст.

Ще направя предположението, че сте жерт­ва на страха (и сигурно няма да сгреша) и ще се опитам с помощта на четирите начина да ви избавя от него. Да си представим, че ги изпро­бвате един след друг.

Отначало използвайте първия - чрез сила­та на волята си - и кажете: „Не искам да ме е страх", „Искам страхът ми да изчезне". Това е наистина героично средство, за което няма да давам допълнителни пояснения, тъй като едва ли има някой, който да не знае за него и да не го е пробвал.

След това изпитайте действието на хипно­тичното внушение, като се срещнете с опитен хипнотизатор. Той ще поиска от вас да заемете удобно положение, да отпуснете мускулите си, да успокоите нервите си и ще ви приведе в със­тояние на пълен хипнотичен покой. После ще „приспи" активната функция на съзнанието ви и ще отправи към вас поредица от настойчиви внушения за безстрашие, смелост, увереност в собствените сили и др. Опитният хипнотиза­тор ще се запознае подробно с всеки отделен случай и с помощта на умело насочени внуше­ния ще посее семената на нови навици на мис­лене, които имат за цел да отстранят и заменят старите. Този метод дава отлични резултати и аз самият съм го използвал, за да помогна на хора, които са се обръщали за помощ към мен. Използвах го, за да насоча мислите на пациен­та си в желаната насока, да му внуша вяра в собствените му сили и във възможностите му за духовно развитие; впоследствие, след като го запознаех с теорията и практиката на само­внушението и вглъбяването в собствените ми­сли, му давах възможност да завърши лечение­то си сам.

А сега да се обърнем за помощ към самов­нушението. Мислено повтаряйте: „Аз не се боя", „Уверен съм в себе си", „Превъзмогнах страха си" и т.н. Тези самовнушения правете сериозно, все едно че се стремите да въздейст­вате на друго лице и да му ги внушите. Ако убе­дите пасивното си съзнание, че вярвате на соб­ствените си мисли, то също ще ви повярва и в същия миг ще почувствате благотворно въз­действие върху себе си. В случай че пасивното ви съзнание е изпълнено с боязливи мисли, следва да удвоите усилията си и постепенно мисълта за страх ще изчезне. Отначало ще ви е трудно, тъй като боязливите мисли винаги се радват на добър прием, но също като лошото куче ще побързат да избягат, щом разберат, че държите в ръката си пръчка. Не забравяйте мисълта за кучето и пръчката и не се безпо­койте за резултата. Ще се научите да избягвате злите мисли, както избягвате лошите кучета, като използвате мислено ударите на въобража­емата пръчка. Те бързо ще подвият опашка, ще избягат и няма да забравят пръчката. Не изча­квайте да ви нападнат, а веднага се хванете за сопата, щом усетите, че се насочват към вас.

И накрая, опитайте въздействието на вглъ­бяването в собствените си мисли. Приведете се в описаното състояние, възприемчиво към вну­шения, все едно че сте на сеанс с хипнотизатор. Колкото сте по-пасивни, толкова ще са по-доб­ри резултатите. По този начин вие освобожда­вате активната функция на мозъка от задълже­нието й и предоставяте на пасивната функция неоспоримото право да я контролира. След то­ва се съсредоточете върху мисълта „Аз не се страхувам" и други подобни на нея мисли, като създадете представата за себе си като за смел, обладаващ духовно и физическо мъжество чо­век, държащ психическата си пръчка готова да нападне всякакви боязливи мисли. И в този случай особено полезни са упражненията за съсредоточаване (концентриране). С други ду­ми, трябва да се държите като актьор, увлечен от ролята си на безстрашен рицар. Скоро въоб­ражаемият ви характер ще стане истински, а след кратка практика - напълно естествен и присъщ на самите вас.

Както вече стана дума, комбинираното въздействие на самовнушение и на вглъбяване в собствените мисли е идеалният начин за фор­миране на характера. Ето защо ще завърша ле­кцията си с упражнения за вглъбяване в мис­лите. Следва да имате предвид, че начините да станете енергичен, уверен в себе си и т.н. са тъждествени с тези за отстраняване на мисли­те за страх - необходимо е само да промените думите за внушение и самовнушение.

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ВГЛЪБЯВАНЕ В МИСЛИТЕ

1.   Намерете уединено,  спокойно място, изолирано от шум. Ако няма такова, изберете място, подходящо да избегнете отвличащите мислите ви явления и да се вглъбите в себе си.

2. Разположете се непринудено и удобно на дивана или в удобно кресло; отпуснете муску­лите си, освободете се от нервното напреже­ние и от всякакво безпокойство. Вдишвайте дълбоко и бавно, като за известно време задър­жате въздуха в гърдите си преди всяко вдишва­не, докато не почувствате пълно спокойствие.

3. Цялото си внимание съсредоточете вър­ху себе си, като забравите всички впечатления, наложени ви от външния свят. За това ще ви помогнат и упражненията за съсредоточаване.

4.  След като се отпуснете духовно и физи­чески, съсредоточете мисълта си върху думата „безстрашен", така че тя да се запечата в ума ви като печат върху червен восък. Отдайте се напълно на тази мисъл и на тази дума, като мислите едновременно за значението им и за характерните свойства на човека, който обла­дава тези качества.

5.  Създайте мислено образ на самия себе си, като че ли притежавате желаните качества. Постъпете така, все едно че сте срещнали меч­тата за себе си, обладаваща необходимите ка­чества; представете си, че общувате с други хо­ра, след като вече владеете и използвате тези качества. Дайте пълен простор на въображе­нието си, което без да се отклонява от желано­то направление, рисува картини на вашата бъ­деща успешна дейност. Всичките си мечти за­вършвайте с мисълта „Аз съм", която ще удвои вашата сила и увереност. Най-добре би било да редувате мечтите за новите-си качества с идея­та, утвърждаваща собственото ви „Аз".

6. Повтаряйте колкото можете по-често те­зи упражнения. Те са капките, които в края на краищата ще издълбаят камъка. Повтаряни постоянно, мислите ще почнат да ръководят действията ви. Тези упражнения са полезни и преди сън или по време на безсъние, ако стра­дате от него. Те не само няма да ви попречат да заспите, но и ще ускорят идването на съня. Ако се съпътстват от сънливост, не й се противопо­ставяйте, тъй като впечатленията, с които ще заспите, ще продължат да се реализират и в съ­нищата ви.

В горните упражнения съм използвал дума­та „безстрашие", но вие естествено разбирате, че бих могъл да я заменя с всяко друго качест­во, което бихте искали да притежавате. Напри­мер ако искате да се избавите от някое нежела­телно качество, би следвало да употребите дума, означаваща противоположно понятие - ако сте склонен към бездействие, изберете думите „действен и енергичен" и т.н. И не забравяйте, че когато поискаме да направим някое поме­щение по-светло, не се борим с мрака, а само вдигаме завесите. Не се измъчвайте с нежела­ни мисли, а се съсредоточете върху техните антиподи - ще видите, че положителните же­лания ще неутрализират и отстранят отрица­телните. Не изпадайте в отчаяние, ако резулта­тите дойдат по-късно, отколкото сте очаква­ли. Запомнете - те непременно ще дойдат, сти­га да го поискате и постоянно да се упражнява­те. И е напълно естествено - вие можете да раз­виете духа си по същия начин, както развивате мускулите си - чрез упражнения.

Вече разполагате със сигурно средство за отстраняване на недостатъците си и ако не го използвате, това означава единствено, че не желаете да постигнете духовно усъвършенст­ване. Ако предпочитате спокойното си бездей­ствие пред духовното превъзходство - това е ваш избор. Вие сте господар сам на себе си и можете да направите от себе си това, което поискате.

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧАВАМЕ

В обикновен разговор често използваме ду­мата „съсредоточаване" в смисъл концентри­ране, „намаляване на обема и увеличаване на силата", „съединяване" или „сгъстяване". В на­шия случай разбираме съсредоточаване (кон­центриране) в един център и фокус.

Терминът „съсредоточаване" има две зна­чения, когато се използва при упражненията за съсредоточаване. Първото се свежда до съсре­доточаването на ума върху някоя отделна ми­съл или действие при потискане и неутрализи­ране на всички външни мисли и впечатления. Второто значение предполага съсредоточава­не на ума върху собственото „Аз", „Аз съм", като всички мисли, отнасящи се до материал­ния и физиологически ни свят, се отстраняват и цялото внимание се насочва към висшите ду­ховни сфери. Първият начин на духовно съсре­доточаване е много полезен за всеки човек в неговото всекидневие; вторият е ценен за оне­зи, които искат да научат повече за своето ис­тинско „Аз" и за тайните на битието.

Тази лекция ще посветя на практическата страна на съсредоточаването, като дам някои пояснения и за двата начина за съсредоточава­не. Изкуството да се съсредоточим върху даде­на мисъл е една от най-ценните способности на човека. Известни са предимствата на онези, които предпочитат „да отдадат душата си на една идея", „да се заемат с една работа и да я свършат добре" и т.н. Навярно сте чували за художника, който обяснил чудесните си карти­ни с това, че „смесил малко мозък в боите", и за миньора, който „вложил малко мозък в кир­ката си".

Вие съзнавате, че дори и най-простата ра­бота може да се свърши по-добре, ако съсредо­точим мислите си върху нея. Работниците се отличават един от друг по интереса, който вла­гат в работата си. Човек, който се интересува и намира нравствено удовлетворение в работата си, я изпълнява най-добре и се чувства щаст­лив. Този, който постоянно гледа часовника си и приключва работа „при звука на сирената", наподобява проста машина. Ако „мислите с ръцете и с ума си" винаги ще намерите работа. Именно такива работници са рядкост и тях търсят преди всичко предприемачите.

Но каква е връзката на всичко това със съ­средоточаването? В това, че интересът, който влагаме в работата си, е резултат от възмо­жностите ни да се съсредоточим върху нея. Човек, който използва съсредоточаването, от­странява отвличащите го впечатления, отдава духовните си сили на труда и постига най-доб­ри резултати независимо какъв е - надничар, архитект, чиновник, поет, художник или бан­кер. Всеки, който е успял, е развил у себе си из­куството да се съсредоточава. Може би дори не го съзнава, но той го е развил у себе си. Опи­тайте и ще се убедите сами. Ако съсредоточите мисълта си върху определена работа, вие ще я свършите по-добре; а ако я изпълните по-доб­ре, ще получите по-добро възнаграждение. То­ва, разбира се, е възможно, ако не се подценя­вате и не си внушавате чрез самохипноза, че за нищо не сте способен. И когато успеете, пред вас ще се открият широки перспективи - ако сегашният ви шеф не може да ви оцени, ще се намерят много други, които ще се възползват от труда ви и ще го възнаградят. Но вие трябва да се справяте отлично с работата си - не за­бравяйте това. На света няма нито един глу­пак, който ще ви плаща, за да не правите нищо. И нито един предприемач няма да позволи да ви наеме неговият конкурент, ако работите до­бре. А работата ви ще се цени високо само ако умеете да се съсредоточите върху нея. За да го постигнете, следва да се освободите от съмне­нията дали сте в състояние да се справите, ко­ето от своя страна изисква да овладеете изкус­твото за съсредоточаване. Всичко е в ръцете ви - необходимо е да вложите известни усилия, повече енергия и мъжество и да не се оплаква­те, че ви „притиска капиталът". Бъдете уверени, че капиталът сам ще потърси услугите ви. Разбирате, нали?

В такъв случай да пристъпим към дейст­вие, и то колкото се може по-скоро. Ако се от­кажете, то е все едно да се откажете да спече­лите предложените ви пари и да се превърнете в непрактичен, неприспособен към съвремен­ните условия човек. Никой няма да е виновен за това, освен самият вие. Но ако сте толкова ленив и бездеен, че не желаете да се спасите, за вас ще се погрижи собствената ви участ и тога­ва ще получите това, което сте заслужили. За съжаление някои от вас, мои читатели, се нуж­даят постоянно да ги подтикват, дори да ги за­плашват с пръчка, когато започнат да се коле­баят и да се отдават на празни мечти. Преста­нете да безделничите и да се захванем за рабо­та. Много хора прекарват времето си в мечти за бъдещето, очаквайки да настъпи вечният празник. Останалите обикновено ги считат за глупаци. Природата се намира в постоянно движение, Господ бог твори постоянно и съм убеден, че когато се окажете на другия бряг на истината, ще видите надпис: „Престанете да безделничите." Ако почувствате интерес към работата си, тя няма повече да е тежко задъл­жение за вас. Нека да се хванем на работа, за да се избавим от нищетата и нещастието.

Всеки, който владее изкуството да се със­редоточава, притежава действено оръжие срещу неудачите. С него той отстранява неприятните мисли и се съсредоточава върху положителни идеи и помисли. Не бива да мислите или гово­рите, че не можете да го постигнете. Необхо­димо е само да придобиете „навика", за да на­мерите радикално средство срещу неуспеха, от­чаянието, страха и т.н. Изпробвайте го и живо­тът ви ще придобие ново измерение. Изпроб­вайте го и ще се почувствате толкова добре, че няма да е нужно президентът да ви бъде родни­на. Изпробвайте го и ще почувствате „движе­нието на живота". И ще благодарите на Бога, че живеете, вместо да проклинате деня, в кой­то сте се родили. По-добре ще работите, по-добре ще се чувствате и самите вие ще станете по-добри. Нима всичко това не заслужава да опитате?

Може би предполагате, че знаете всичко за съсредоточаването. Нека е така - демонстри­райте тогава своите познания. Вземете един молив и го подострете добре. Опитайте се да се съсредоточите върху острието на графита му, като неутрализирате всички странични ми­сли. Посветете на това цялата си енергия и не­ка за известно време целта на живота ви бъде острието на графита. Е, как се чувствате? Виж­дате, че това е наистина много трудна задача, която изисква практика. Пристъпете към сле­дващите упражнения и ги изпълнявайте, дока­то не постигнете резултат, колкото и малък да е той, като не позволявате на мислите си да приемат друга насока. Всеки може да се съсре­доточи върху някоя приятна работа, но ако тя е неприятна, той често ще се отвлича от нея дотогава, докато не се научи да се съсредоточава. Всъщност способността ви да се съсредоточи­те върху някоя неприятна и еднообразна рабо­та е пробен камък за възможностите ви в тази насока. Ако преодолеете това затруднение, вие ще направите пробив в усилията си за съсредо­точаване - ще сте способни да съсредоточите своето внимание, мисли и енергия върху опре­делен предмет и благодарение на това ще пос­тигнете възможно най-добрите резултати. Лъ­чите на слънцето, събрани от лупата в една то­чка, я нагряват много повече, отколкото същи­те лъчи, със същото напрежение и топлина, без нея. Същото важи и за вниманието - ако го разсеете, ще получите обичайните резултати. Но ако го фокусирате върху желаната цел, енергията, с която въздействате, ще се умножи многократно.  Съсредоточилият мисълта си човек концентрира вниманието и силата на мисълта си върху един предмет и в резултат на това всяко негово произволно или непроизволно действие е насочено към постигане на цел­та. Както вече споменах, човек може да пости­гне всичко, което желае, ако го желае истинс­ки. Ако енергията му е концентрирана върху един предмет и всичко останало бъде забраве­но, то създадената по този начин сила ще дове­де неизбежно до определени резултати.

От всичко казано можем да направим след­ния извод: „Каквото и да правите, посветете му всичките си сили." Правете всичко тъй как­то трябва. Насочете усилията си към една цел, но я преследвайте неотклонно, като овладеете изкуството за съсредоточаване.

Бих искал да привлека вниманието ви и върху друго преимущество на съсредоточава­нето - то е средство за духовен и физически от­дих. Дори това да беше единственият резултат от упражненията, пак би си струвало усилията ви. Да предположим, че много сте се уморили след напрегнат умствен или физически труд, изнервили сте се и се нуждаете от отдих. Ако си легнете, мислите, които ви безпокоят, няма да ви напуснат и няма да позволят на мозъка ви да си почине. Съществува теория, според която всяка ваша мисъл привежда в действие определени групи мозъчни клетки, докато вси­чки останали са в покой. Следователно от са­мо себе си е очевидно, че единственият начин да дадете възможност на преуморилата се гру­па от клетки да си почине, е да съсредоточите мислите си в друга посока. Така ги отстранява­те от работа, но известно време те продължа­ват да вибрират възбудено под влияние на инерцията. Когато се съсредоточавате върху някоя мисъл, вие привеждате в действие нови клетки и давате възможност на други да си по­чинат. Клетките, които сте изпратили в покой, се стремят да се върнат към активна дейност, но чрез изкуството за съсредоточаване вие ще се научите да ги управлявате. Навярно ви се е случвало след умствена преумора да изпитате желание да прочетете някоя интересна книга; тя така ви увлича, че уморените мозъчни клетки временно прекратяват дейността си; след като я прочетете, се чувствате свеж и бодър, макар четенето само по себе си да не е лека задача за ума. Така гласи теорията. Предстои ви да я приложите на практика и тогава няма да имате никакви причини да се оплаквате от умствена преумора. Ще сте в състояние да въз­приемате нови и да отстранявате стари мисли и по свое желание да ги сменяте, както сменя­те дрехите си.

Следват няколко упражнения, които ще ви позволят да развиете у себе си силата на съсре­доточаването. Преди да пристъпите към тях, бих искал да ви напомня, че съсредоточаване­то изисква да концентрирате вниманието си върху една определена мисъл и действие. Всяко упражнение, което съдейства за укрепване на способностите ви да се избавите от ненужни мисли, притежава определена ценност. Така че посочените от мен упражнения са само обра­зец за други, които вие сами бихте могли да измислите. И не забравяйте - те са непосредст­вено свързани с упражненията за вглъбяване в собствените мисли и следва да се изпълняват заедно с тях. Макар на пръв поглед да изглеж­дат скучни и монотонни, вие ще забравите за това още щом ги изпълните, тъй като ще почу­вствате резултата веднага.

УПРАЖНЕНИЯ ЗА СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ

А. Първото условие за съсредоточаване изисква умение да отстраните всички странич­ни мисли, звукови и зрителни впечатления, да преодолеете разсеяността си и да установите пълен контрол върху тялото и ума си. Тялото ви следва да се намира под непосредствения контрол на ума, а умът - под непосредствения контрол на волята ви. Волята сама по себе си е сила с голямо въздействие, а умът има нужда да бъде непосредствено подпомаган от нея. Умът, подпомогнат от импулсите на волята, е могъщ източник на мисловни вибрации.

Първото упражнение, което следва да ов­ладеете до съвършенство, преди да пристъпи­те към следващите, има за цел да контролира движението на мускулите ви. Благодарение на него тялото ви ще се научи да се подчинява на заповедите на ума ви.

А-1. Спокойно седене. Не се постига лесно, тъй като е изпитание на способността ви да се съсредоточите, да задържите неволните мус­кулни движения. Целта е да постигнете състо­яние на пълно отпускане на мускулите петна­десет или повече минути. Седнете в удобно кресло, заемете удобно положение, разхлабете мускулите си и се постарайте да запазите пъл­но спокойствие в продължение на пет минути. Изпълнявайте упражнението, докато то ви се удаде с лекота, и тогава увеличете времетраенето му до десет, а впоследствие - до петнаде­сет минути. Не следва да се преуморявате с уп­ражнения - по-добре е да се упражнявате по-малко, но по-често. Имайте предвид, че не би­ва да изпадате във вцепенение, а да освободите мускулите си от всякакво напрежение. Упраж­нението е особено полезно в случаите, когато искате да си починете след напрегнат и умори­телен труд. То е идеалният начин за „лечение чрез отдих", което можете да проведете сами, лежейки в кревата си, на дивана или в някое кресло.

А-2. Седнете в креслото с изправени пле­щи, като главата ви е на една линия с тях, а брадичката ви е повдигната напред. Протегне­те дясната си ръка в хоризонтално положение надясно, на равнището на плещите. Главата си също обърнете надясно и насочете поглед към ръката, като я държите изправена една мину­та. След това направете същото упражнение с лявата ръка. Когато го изпълните с лекота, увеличете времетраенето до две, после до три минути и т.н., докато стигнете пет минути. Дланта на ръката ви е насочена надолу, тъй като това е най-естественото й положение. На­сочвайки погледа си към върховете на пръсти­те си, вие ще сте в състояние да определите дали ръката ви е в спокойно положение.

А-3. Напълнете чаша с вода до горния й ръб, вземете я и протегнете ръката си право пред себе си. Насочете поглед към чашата и дръжте ръката си толкова спокойно, че да не предизвикате движение по повърхността на во­дата. Увеличете времетраенето от една на пет минути, след което направете упражнението с другата ръка.

А-4. Във всекидневието си се старайте да избягвате напрегнатото състояние на мускули­те си, когато сте склонни към покой. Поста­райте се да придобиете уравновесени маниери и походка, спокойно поведение и самооблада­ние вместо нервност и угрижен външен вид. Престанете да удряте с пръсти по масата или стола си, тъй като това показва отсъствие на контрол върху самите вас. Не тропайте и не правете излишни движения с крака, когато сте прави или седите. Не се люлейте в шезлонга си като махало на часовник. Не гризете ноктите и не хапете устните си; не цъкайте с език, когато четете, пишете или се занимавате с друга рабо­та; не мигайте често с очи, избавете се от нави­ка да потръпвате или през тялото ви да пробя-гват конвулсии. Навиците са втората ни приро­да, но вие лесно можете да се освободите от тях, като пренасочвате мислите си от едно в друго направление и изпълнявате упражнения­та за съсредоточаване. Научете се спокойно да възприемате звуците, които досега са ви стряс­кали, като блъскането на бързо затваряща се врата, падането на някакъв предмет и т.н. Въо­бще научете се да се владеете. Настоящите уп­ражнения са съставени именно за тази цел.

В. Упражненията в този раздел ще ви по­могнат да усвоите умението да управлявате неволните движения на мускулите си и по този начин да подчинявате тялото на волята си. Те имат за цел да поставят действията на муску­лите ви под непосредствен контрол, или с дру­ги думи - да развият у вас духовните способно­сти, предизвикващи произволните движения на мускулите.

В-1. Седнете на масата, сложете ръцете си върху нея и ги свийте в юмруци така, че длани­те да са нагоре и палецът да е върху другите пръсти. Отправете поглед към юмрука си и за­почнете постепенно да повдигате палеца си, 'като съсредоточите върху това действие цяло­то си внимание, все едно че е от важно значе­ние за вас. След това бавно повдигнете показа­леца си, а след него един по един и останалите пръсти. После направете всичко в обратен ред - приберете малкия си пръст, а след него и вси­чки останали. Изпълнете упражнението и с другата ръка. Повторете го пет пъти по време на всеки сеанс, а като свикнете - и по десет пъти.

Упражнението ще ви умори, но бъдете нас­тойчиви, тъй като то развива вашето внимание и го насочва към прости, еднообразни движе­ния. Много скоро ще почувствате благотвор­ното му въздействие, ако не забравите главно­то - нито за секунда да не изпускате от внима­ние повдигането и свиването на пръстите. Ако не следите движението на пръстите си, няма да има никаква полза от упражнението.

В-2. Упражнението прилича на старата ше­га, която селяните наричат „въртене на палци­те". Кръстосайте пръстите на двете си ръце та­ка, че палците ви да останат свободни. Започ­нете да въртите бавно единия палец около дру­гия, като съсредоточите цялото си внимание върху върховете им.

В-3. Сложете дясната ръка на коляното си, свийте пръстите си в юмрук, като оставите по­казалеца насочен напред. След това започнете да сочите с него ту в една, ту в друга посока, като съсредоточите цялото си внимание върху неговия връх.

Разбира се, бихте могли да видоизменяте до безкрайност тези упражнения и да измисля­те други, използвайки за целта вашата изобре­тателност. Основното изискване е упражнени­ето да се състои от няколко прости, обикнове­ни, монотонни движения на мускулите, като цялото ви внимание бъде съсредоточено върху движещите се части на тялото. Вниманието ви ще се „възмути" и ще „въстане" срещу подобно насилие, дори ще се опита по всякакъв начин да се избави от подобно робство. Необходима е издръжливост, за да го насочите към тези мо­нотонни действия и да го заставите да забрави други по-интересни впечатления и занятия. Гледайте на себе си като на строг учител, на вниманието си - като на малко непослушно момче, което скучае над книгата и тайно пог­лежда през прозореца как децата играят навън. Трябва да задържите момчето над книгата, тъй като това е от полза за самото него, макар и да не го осъзнава. След известно време ще се убе­дите, че по-добре управлявате движението на мускулите си, жестовете си и въобще цялото си поведение, както и че по-добре се концент­рирате върху нещата, които вършите всеки ден. А това ще ви даде значителни преимущес­тва пред другите.

С. Тези упражнения имат за цел да ви по­могнат да съсредоточите вниманието си върху други предмети, които не са част от самите вас. Вземете някой обикновен предмет, например молив, и съсредоточете върху него цялото си внимание в продължение на пет минути. Гле­дайте го внимателно; мислете за него; преоб­ръщайте го; изследвайте го; мислете за негово­то предназначение и употреба; за неговите ка­чества; за материала, от който е изготвен; за процеса на неговото производство и т.н. Не ми­слете за нищо друго, освен за молива. Въобра­зете си, че изучаването на този молив е целта на живота ви. Представете си, че освен вас и молива нищо друго не съществува на този свят: „Светът е един и в него съществуваме само мо­ливът и аз." Това упражнение ще ви покаже, че вниманието е едно лукаво създание, което не бива да взема връх над вас и което трябва пос­тоянно да направлявате. И когато напълно го подчините на волята си, ще удържите голяма победа - ще сте в състояние да го съсредоточи­те върху всичко, което пожелаете, и ще ми бъ­дете благодарни за тези упражнения.

Даденото упражнение може да се променя до безкрайност, но при всички случаи следва да изберете някой неинтересен, обикновен предмет. Не избирайте интересен предмет, тъй като той не изисква специални усилия, за да съсредоточите вниманието си върху него. Кол­кото един предмет е по-безинтересен, толкова повече усилия са нужни и толкова по-голяма е ползата от упражнението. Трудността в изпъл­нението му е, че изисква да отклоните внима­нието си от всичко съществено. Но постоянно­то съсредоточаване върху несъществени неща ще предизвика като самозащита интерес и към такива предмети, върху които вече се е кон­центрирало. И когато изпитате нужда да със­редоточите вниманието си, вие ще го направи­те без усилие, независимо към какво или кого е насочено.

Изкуството за съсредоточаване дава нов смисъл и засилва ефекта от упражненията, ко­ито разгледахме в предишните глави. Запозна­ли се с ползата от него, вие по-добре ще овла­деете както пътищата на прякото психическо въздействие, така и на телепатичното внуше­ние. Ще сте в състояние да се освободите от лошите и да придобиете добри навици. Ще при­добиете пълен контрол върху духа и тялото си и ще станете господар, а не роб на страстите си. Силата, която ще получите над себе си, ще се превърне и в умение да управлявате другите. Развивайте у себе си изкуството да се съсредо­точавате, зависимостта на ума от волята си и ще се превърнете в гигант в сравнение с онези, които не притежават тази сила. Изпробвайте силата на волята си над самите себе си, докато почувствате, че сте установили истинска власт над себе си, и не се задоволявайте с нищо по-малко, тъй като бихте се отказали да властвате както над себе си, така и над другите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В настоящото съчинение насочих внимани­ето ви към някои факти, стоящи в основата на науката за духа; дадох ви известна представа за великата истина и ви запознах с някои упраж­нения, които биха ви позволили да развиете за­ложените у вас способности за духовно усъвър­шенстване. Без да се задълбочаваме в същно­стта на тази наука, бих искал да направя изво­да, че познаването на законите на разума в не­посредствена връзка със стремежа за по-възви­шен начин на живот ни дава възможност да осъ­знаем собствената си индивидуалност, сила и могъщество, да разберем истинското значение на собственото си „Аз" и „Аз съм". А в осъзна­ването на собственото ви „Аз" се откриват въз­можности да осъзнаете новите си задължения и начините за осъществяването им.

Бих искал да предпазя читателите си от опитите на различни политици да ги измамят с различни „-изми". Не им вярвайте, тъй като вие сами владеете истината и с времето тя ще става все по-очевидна, като постепенно и есте­ствено разцъфне като цвете. Така че спокойно и уверено вървете по жизнения си път. Суетно­стта не е ловкост; суетата не е енергия; шумотевицата не е сила. Спокойните, хладнокръвни, сериозни и настойчиви хора постигат целите си по-рано от събратята си, които не прите­жават тези качества. Увереността, борбеността и спокойното, но настойчиво волево иска­не са могъща и динамична сила, която помага на човек да разреши маса проблеми. Мъдре­цът често използва това, което глупакът отх­върля. „Камъкът, който строителите изхвър­лиха, легна в основите на зданието."

Не пълзете по корем като червей; не се въргаляйте в праха и не викайте за свидетел небето, за да види какво отвратително същест­во сте; не осъждайте сам себе си като нещас­тен грешник, достоен единствено за назидание. Не! Хиляди пъти не! Възродете се духом; пов­дигнете глава и очи към небето; изправете гор­до плещите си; напълнете дробовете си с озон. После си кажете: „Аз съм част от вечното жи­знено начало; аз съм създаден по образ и подо­бие на Бога; аз съм изпълнен с божественото дихание на живота; нищо не може да ми навре­ди, тъй като съм част от вечността."

Приятелю мой, върви по пътя си, бъди не­преклонен в решенията и стремежите си. Из­пълни дълга си първо към самия себе си, после към ближния си; признай братството на хора­та; докажи на дело, че всички хора са твои бра­тя. Не причинявай зло на ближните си и не им позволявай да ти причиняват зло. Ако пренеб­регваш в отношенията си с тях чувството си за съвест и справедливост, ти не само ще ги наскърбиш, но ще навредиш и на самия себе си. Не предизвиквай вражда и в същото време не позволявай на никого да те наскърбява. Ако някой те удари по едната буза, не му давай да те удари и по другата, а му отговори със също­то. Но не го удряй със злоба в сърцето и не се колебай да му простиш, ако той помоли или те предразположи към това.

Учението за непротивене на злото в ника­къв случай не означава, че човек трябва да бъ­де същество, което търпи всичко като овца или опитно зайче. Дори когато позволявате на ня­кого да обиди себе си, вие сте несправедлив към него. Дългът ви към него изисква да му помогнете да осъзнае положението, в което е изпаднал. Не позволявайте на ненавистта да се вмъкне в сърцето ви. Вървете по неизменния си път „с божията милост в сърцето си и със здрава орехова сопа в ръката си". Не използ­вайте сопата, за да оскърбите някого, а за са­мозащита. Ако другите видят, че се самоуважавате и защитавате справедливостта, то и те ще ви уважават. Не забравяйте, че кучето, кое­то изглежда уверено и спокойно, не получава ритник от минувачите, но ако трепери и крие опашка между краката си, все едно че очаква да го ударят, наистина ще получи ритник. То получава това, което очаква. Както и човекът, който в подобно положение може да очаква съ­щото отношение.

Един древен мислител е изразил задълже­нията на човека към обкръжаващите го по следния начин: „Не бъдете несправедливи и отдай­те всекиму дължимото." Би следвало тези думи да бъдат изписани със злато над вратите на всеки дом. Защото ако хората се ръководеха от тях, нямаше да се нуждаем от съдии, съдилища и затвори, а животът ни щеше да бъде една „дълга и приятна песен". Постарайте се, до­колкото можете, да съдействате за това. Бих искал най-вече да ви предпазя да не злоупотре­бявате с новопридобитата си сила - използ­вайте я за свое лично благо, без да причинява­те зло на някого.

Ако все още не са ви ясни някои от настав­ленията в тази книга, не се безпокойте, тъй ка­то след време ще ги разберете. Прочетете от­ново лекциите, които ви се струват най-труд­ни, приведете тялото и духа си в отпуснато съ­стояние, „оставете се да ви погълне мълчание­то" и тогава ще видите светлината. Защото „ако почукате - ще ви отворят, ако поискате -ще ви дадат".

И така, приятели мои, стигнахме до кръс­топътя, на който трябва да се разделим. Може би ще се срещнем отново. Ако ли не, нека се разделим със съзнанието, че не сме станали по-лоши в резултат на краткото ни познанст­во. Но ако сте получили макар и малка полза от него, ако то е пробудило във вас нови мис­ли, надежди и стремежи, постарайте се да ги осъществите в живота си.

Нашата малка разходка край бреговете на истината ми достави удоволствие и се надявам, че вие също не скучахте и не съжалявате за на­шето случайно познанство. Освен това бъдете уверени, че „НИЩО НЕ СТАВА СЛУЧАЙ­НО".

Васил Байчев, превод